Архив за етитет: проучване
НАУКАТА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИЯ БЕБЕШКИ СЪН
Аманда Руджети, Би Би Си (оригиналната статия можете да прочетете тук) „Регрес на съня“ просто не съществува. Нощните събуждания са нормални и предпазват от СВДС (Синдром на внезапната детска смърт). 12-часовият непрекъснат сън не е златен стандарт. Ето какво учените искат да знаем за бебешкия сън. Ако просто споменете, че наскоро сте родили, почти всеки ще ви зададе въпроса: как спи бебето? Всъщност много изтощени родители очакват с нетърпение момента, когато бебето им най-накрая ще спи през цялата нощ. Особено на запад вече се заражда цяла индустрия от консултанти по сън, книги и статии, които обещават на семействата да постигнат онова, което мнозина търсят като Свещения Граал: бебе, което спи само́ в креватчето си, през цялата нощ, и поспива за по-големи интервали от време през деня. Някои педиатри дори предупреждават родителите, че ако тези цели не бъдат постигнати, е по-малко вероятно децата да получат съня, необходим, за да растат и да се развиват оптимално. Идеята за самостоятелен, непрекъснат бебешки сън обаче далеч не е панацея, тя е и много различна от начина, по който бебетата са спали през по-голямата част от историята на нашия вид. Злоупотребата с нея може да причини доста безпокойство и стрес на родителите, а …
Как кърмата изгражда вродената и придобитата лигавична имунна система
Връзката между приема на кърма и имунната система на бебето винаги е предизвиквала интерес. Темата обаче стана още по-актуална след началото на пандемията от COVID-19, защото бяха открити антитела, които неутрализират вируса, в кърмата на ваксинирани и на преболедували жени. Нова обзорна статия на Басел Дауд, д-р Меган Азад и техни колеги изследва как кърмата формира вродената и придобитата имунна система на бебетата. Учените посочват ясно, че кърмата съдържа изключително много елементи, които могат да повлияят положително на развитието на имунната система на кърмачето. В статията е цитирано и проучване, според което сред децата, кърмени от майки, консумиращи фъстъци, е налице намален риск от нетолерантност към фъстъците. Затова се предполага, че хранителните антигени от майчиното мляко имат съществена роля за развитието на толерантността. *** Ето накратко няколко важни факта за имунната система на бебето: Имунната система на бебето започва да се развива още в утробата. Развитието на имунната система на бебето продължава и след раждането. Кърмата играе ключова роля в този процес. Кърмата съдържа множество компоненти, които оказват влияние върху развиващата се лигавична имунна система на кърмачето. Тези компоненти включват: имуноглобулини, имунни клетки, микроби, муцини, цитокини, разтворими рецептори и олигозахариди на човешкото мляко. Кърмата осигурява имуноглобулини (известни също …
Антивирусните свойства на кърмата
Кърмата предпазва от вируси по много различни и взаимно допълващи се начини и най-вероятно има потенциал за превенция и лечение на някои от най-разпространените съвременни патогенни заплахи. Това е един от основните изводи в нов анализ на британските учени Натали Шенкер и Софи Уидекайнд, публикуван на 31 март тази година в сайта mdpi.com. Учените са анализирали данните от редица проучвания, за да обяснят накратко как кърмените деца придобиват допълнителна защата срещу вирусите благодарение на приема на майчиното мляко. Те напомнят, че хората винаги са живели в среда с вируси и това за тях е имало както положителни, така и отрицателни последици. Еволюционният натиск върху бозайниците обаче е направил така, че кърмата да може и да осигури известна защита на новороденото от патогени от околната среда, както и да подпомогне нормалното имунно развитие през целия естествен период на лактация. И така, какви са антивирусните свойства на кърмата? Кърмата може да съдържа антитела срещу заболявания, които майката е преболедувала или срещу които е ваксинирана. Например миналата година при едно проучване, свързано с COVID-19, са открити антитела срещу коронавируса в над 80% от пробите на кърмата на жени, преболедували COVID-19. Кърмата обаче има още 20 различни механизма на действие и стотици антивирусни биоактивни компоненти. …
Кърменето на гърда подобрява мозъчната функция
Може ли кърменето чрез изцеждане, съпоставено с кърменето на гърда, да има отношение към развитието на нервната система на детето? Изключително интересно ново американско проучване, цитирано в сайта microbiomecourses.com, разкрива, че кърменето на гърда може да подпомогне някои аспекти на „изпълнителната функция“ на мозъка на децата, така че да е от полза за работната им памет, когато са на 6-годишна възраст. Изпълнителната функция е набор от когнитивни умения, които включват работната памет, гъвкавото мислене и умението за самоконтрол. Проучването: Изследването на Keim SA et al. (2021) разглежда как храненето на гърда, съпоставено с храненето с изцедена кърма, влияе върху неврологичното развитие и поведението на децата. То проследява продължителността на храненето на 285 майки и бебета от Охайо, САЩ, разделени на три групи – кърмене; хранене с изцедено мляко; кърмене, комбинирано с изцедена кърма плюс адаптирано мляко. Учените изследват начина на хранене на бебетата, когато са на 12 месеца, и го съпоставят с когнитивните способности, изпълнителната функция на мозъка (включително работната памет) и хранителното поведение на децата на 6-годишна възраст. Резултатите: Всеки допълнителен месец изключително кърмене на гърда намалява риска от дефицит на изпълнителната функция (работната памет). Установява се, че храненето с изцедена кърма НЕ е ясно свързано с изпълнителната функция. Не се …
Миризмата на кърма намалява болката
Миризмата на кърма може да има мощен успокояващ ефект върху новороденото, подложено на болезнена процедура – това доказва ново изследване, цитирано в сайта microbiomecourses.com. Кратка, но пък болезнена и често срещана процедура скоро след раждането е взимането на кръвна проба. Дали е възможно миризмата на кърма или на адаптирано мляко да смекчи острата болка, усещана от новороденото – това е хипотезата, тествана в проучване в Турция от В. Tasci и Т.К. Ayyildiz през 2020. Проучването: 84 новородени са разделени на две групи (42 хранени с адаптирано мляко и 42 с кърма). Всички бебета са доносени (родени между 38-42 гестационна седмица). Всяко бебе тежи между 2500 – 4000 гр. Убожданията в петата са направени 1 час след хранене. Два милилитра от адаптираното мляко или кърмата са накиснати във филтърна хартия и се държат под носа на бебето в продължение на три минути. Болката, усетена от всяко бебе при вземане на кръвна проба от петата, е оценена с помощта на скалата за болка за новородени бебета (NIPS система за оценяване). Пулсът на бебето и насищането с кислород в кръвта са измерени с помощта на пулсов оксиметър. Взети са проби от слюнка преди и след взимането на кръв и е измерен слюнчения кортизол. …
Търсят се участници за проучване, свързано с дългото кърмене
Ако сте кърмили бебето над годинка сигурно сте се сблъскали с много неизвестни. Ние, от НАПК, също често срещаме затруднения в разяснението на дългото кърмене именно заради малкото информация за този толкова естествен процес.
Ето защо решихме да подкрепим изследването на Анета Атанасова – доктор по психология, СУ „Св.Кл.Охридски”, върху продължителното кърмене.
Ако искате са участвате, можете да пишете на изследователя на any.atanasova@gmail.com. В отговор ще получите по-подробна информация за изследването, както и отговори на въпросите, които възникват у вас.
Условие за участие е да сте кърмила или да продължавате да кърмите, над 18 месеца.
*Вече са събрани достатъчно участници за проучването. От името на изследователя, благодарим на всички записали се!
