Архив за етитет: вашите истории

Кристин и Далия Родих дъщеря ни 3 дни след термин в частна болница. Бях се подготвяла за този момент още от преди да видя двете чертички. Знаех, че искам да е естествено и знаех, че много искам да кърмя. Никога не съм поставяла тези решения под въпрос. Раждането беше „нормално“, но нямаше нищо нормално в него. Не усещах напъни, бебето излезе с вакуум, плацентата „не се роди“ сама, а аз загубих изключително много кръв и се наложи да ми бъде прелята. Независимо от трудните обстоятелства, имахме 2-3 минути за контакт кожа до кожа. Малко след това ме предупредиха, че чак на другия ден ще мога да видя детенцето, защото трябва да съм в реанимация. Нямах търпение. Навсякъде в лекциите за кърмене се обясняваше да се започне максимално бързо с опитите за поставяне на гърда. За жалост на другия ден отново не ми беше позволено да бъда с дъщеря ни. Когато питах една от сестрите, работещи в неонатологично отделение, дали да не се пробвам да се изцедя и да дам кърма за дъщеря ни, тя ми обясни, че на този етап имам само коластра, която според нея въобще не е хранителна и достатъчна за бебето. Бях озадачена, казаното беше обратно на …

Пътят на кърменето не започва лесно за Веси Г. и Оги, Историята им показва кое е истински важно в първите дни и как дори когато условията не са идеални, успехът не е невъзможен. Родих в 8:20 ч. сутринта в частна болница в столицата. Отделението беше претъпкано и се наложи аз да остана далече от бебчо. За първи път ме пуснаха да го кърмя в 16 следобед – броях секундите, за да не закъснея и да пропусна. Имах огромния късмет за първото кърмене да ме пуснат в частна стая с удобно кресло. Огромен, огромен късмет. Притеснявах се малко от отношението на акушерките и затова попитах дали може да го съблека. Разрешиха ми (макар после да се учудиха, че е е само по памперс). Разкопчах си нощницата и го гушнах „кожа в кожа“, завит отгоре с одеялцето. Малчо в началото плака, а акушерката се опитваше да ме накара да го кърмя. „Нека се успокои и ще го накърмя. Аз ще се оправя“. Гушкахме се. Успокои се и после се чувстваше добре. След няколко минути потърси да суче („Да знаете, че 5 мин. вече минаха. А вие още ли не се кърмите?! И той е гол?!“). Наместих го и му помогнах да захване …

Запознайте се с историята на Светла и малкия Любомир за техния труден старт, продължил с едно успешно кърмене. Максимата „Всяко начало е трудно“ вероятно звучи клиширано, също както и „Когато се ражда дете, се ражда и родител“. Но усилията, с които преминаваме през всяко ново нещо, имат смисъл. Ще ви разкажа за моето трудно начало с кърменето. През 2011 година родих момченце – прекрасното бебе Любомир. Естествено в родилното още не знаех какво ме очаква. Първото препятствие беше, че се разминах на косъм от мастит. Понеже бебе на няколко дни няма сила да суче по много, а кърмата се събира, се налага цедене. Което аз не успявах да направя нито ръчно, нито с помпа – болеше. Една нощ внезапно ме втресе и разбрах, че съм близо до възпаление, ако не взема мерки. На сутринта просто стиснах зъби, приложих натиск върху гърдите и се получи! Оказа се, че това първо цедене е най-болезнено точно заради затлачването, а следващите изцеждания са по-леки. Второто препятствие беше след първия месец, когато лекарката ми каза, че бебето изглежда недохранено и трябва да му давам добавка от адаптирано мляко. Започнах да дохранвам, на него пък започна да му харесва да яде от биберон и взе да …