Релактация след 10 достинекса

Искам да споделя историята си, за да дам сила и надежда на други майки, които силно желаят да кърмят, но все не се получава поради една или друга причина.
Изкарах здрава и спокойна бременност. Вярвах, че всичко ще се развие по естествен начин и без напрежение. Ще родя нормално, ще кърмя детето си колкото се може по-дълго време и всичко това ще се случи от само себе си, напълно естествено.

Имах коластра още в 6-ия месец от бременността си и това винаги ме успокояваше, че няма да имам каквито и да било проблеми с кърменето.

Синът ми реши да пристигне две седмици преди термина, а моят лекар беше в отпуск. Бях доста притеснена. Изтекоха ми водите, преди да имам разкритие и регулирани контракции. След прекарани 16 мъчителни часа имах едва 3 см разкритие, а околоплодните води все повече намаляваха. Наложи се да родя секцио. След упойките, всичките ми болки за секунди изчезнаха и след около 30 минути се роди моят син. Час по-късно ми го донесоха и едва събрах сили да го поставя на гърда. За мое огромно щастие той успя да засуче!

На следващия ден ме качиха в болничната стая и бебето си беше при мен.  Започнах да кърмя сина си, който не приемаше адаптирано мляко и изцяло се хранеше с кърма.  Нямах помпа, тъй като все си мислех, че бебето ще регулира нещата и тя ще се окаже ненужна. Поради жълтеницата синът ми беше отпаднал, спеше постоянно и цокаше малко. Гърдите ми бяха препълнени и леко зачервени. Едва го карах да си отвори устичката и да поеме зърното. Така се разрани едното ми зърно. Помня как плаках от болка, докато го кърмя.  На петият ден ни изписаха от родилното. Сдобих се с помпа и започнах да се изцеждам. Тъй като едното зърно ме болеше много, го хранех само от другата страна. Имах много кърма – помня, че веднъж изцедих само от едната гърда 150 мл, но гърдите ми все не се успокояваха и бяха напрегнати и червени.

На втория ден след изписването имах температура 38°C, после 39…
Прекарах 4 дни вкъщи с температура до 40°C. Не мога да опиша тези 4 дни и ужаса, който преживях през тях. Опитвах се през цялото време да смъкна температурата с мокри кърпи и въпреки всичко, дори в този период не бях спряла да кърмя детето си. Това беше единственото, което можех да направя за него, тъй като поради температурата бях много отпаднала и не можех да го обгрижвам. Успоредно с това интензивно изцеждах гърдите си. За съжаление, не получих много адекватен съвет и/или грижа от лекаря си. Пуснах си кръвни изследвания и се оказа, че CRP-то ми е 260. Приеха ме в спешното, като ми съобщиха, че трябва да ми вливат антибиотик венозно. След мъчителните дни с високата температура бях готова на всичко, за да се оправя възможно най-бързо.

Още с приемането в болницата ми съобщиха, че се налага и да ми спрат кърмата с медикаменти. Плаках с глас, молих се на лекарите да намерят друг начин за лечението ми. Бях готова да се подпиша, че няма да приема това лекарство, наречено “ДОСТИНЕКС”, и поемам цялата отговорност. Лекарите не се съгласиха. Нямаше къде да отида с такава инфекция в себе си. Психически също бях рухнала. Очите ми бяха подути, сълзите ми просто не спираха да текат. Вкъщи бях оставила детето си, което беше на 13 дни.  Не вярвах в лечението, което искаха да ми приложат. Знаех, че има и друг вариант, но лекарите искаха да заложат на сигурното, тъй като бяхме изпуснали всички влакове и трябваше да се вземат спешни мерки за справяне с инфекцията.

Лечението започна, а сълзите ми не спираха… след първия ден CRP- то се повиши до 300. Смениха антибиотиците и най-накрая инфекцията беше овладяна. Лежах седмица в болницата. За целия престой бях изпила вече 10 таблетки „Достинекс“. Тъй като млякото ми беше в големи количества и бях с препълнени гърди, лекарите прецениха, че нормалната доза за спиране на кърма, която е 4 таблетки, при мен е недостатъчна. Тайно проверявах гърдите си и наличието на мляко ме успокояваше, тъй като аз все още силно желаех да кърмя бебето си.  Обясняваха ми как тези хапчета нямат никакви странични ефекти, а на мен ми се виеше свят, не можех да ходя нормално до тоалетна, не можех и да спя. Споделих с лекарите, че искам да запазя кърмата си и желая да спра приема на хапчетата. Те бяха скептични заради всичко, което се беше случило, но все пак ми помогнаха, показвайки ми как да се изцеждам с помпата и на ръка.

След като се прибрах вкъщи, гърдите ми бяха станали мънички, а кърмата никаква я нямаше. След продължителния прием на „Достинекс“, той все пак постигаше резултата, който всички търсеха в продължение на толкова време – кърмата, в крайна сметка, беше в пренебрежимо малко количество. Докато бях в болницата, майка ми се грижеше за сина ми и го хранеше с адаптирано мляко.

Не можех да се примиря, че няма да кърмя детето си. През цялата си бременност с нетърпение чаках, защото така си представях есенцията на майчинството, тази силна връзка между бебето и майката, точно този най-интимен момент. Бях лишена от това чувство и не можех да се събера в кожата си. Давах му празна гърда и той на третата секунда започваше да реве, след като усети, че храна не идва. Понякога, когото беше сънен, използваше гърдата като залъгалка. Не давах на никого да го храни с биберон. Плаках постоянно, докато го хранех. Не можех да събера сили и да се стегна, бях в трагично състояние.

Тогава започнах да чета за релактацията и възможните сценарии. Консултирах се с други лекари, като всеки ми казваше, че е почти невъзможно кърмата да се върне.

В статиите за релактация срещнах така наречената “медицинска система за дохранване”. Поръчах си я. Едва дочаках да ми я докарат и когато пристигна, с нетърпение исках да я пробвам. Изпитвах страх дали детето ще засуче от гърдата. Вече 2 седмици се хранеше от шише, но въпреки всичко моят син успя! Захвана гърдата ми и засука. Бях безкрайно щастлива. Изпитах отново онова вълшебно чувство да кърмя. Този метод ми помогна да преодолея депресията. Отново можех да се радвам на сина си и да се усмихвам истински. Беше ме страх да се надявам да кърмя отново – но дори с адаптирано мляко, това, че го храня на гърда в онзи момент, ми беше достатъчно.

В интернет срещнах Христина Янева, консултант по кърмене. Дойде на домашна консултация. Единствено тя ми каза, че ако бебето се храни по този начин, кърмата ще се върне. Толкова съм ѝ благодарна, ако не беше тя, аз никога нямаше да разбера, че имам шанс.

Храних бебето си с тази система цели 2 месеца, по 7, 8 пъти на ден. Гърдите ми бяха все празни. Повярвайте ми, храненето с адаптирано мляко е много по-трудно от кърменето. Животът ми беше разделен на периоди от по 3 часа. Хранене през 3 часа, записване преди колко време се е хранил, измиване на съдове, стерилизиране. Синът ми ревеше като ненормален, когато огладнее, и едва се справях сама. Хем да приготвям адаптираното мляко, хем да го държа на ръце – беше си доста трудно. От АМ синът ми имаше запек и колики, неспокойни нощи и т.н.

Хората много обичат да задават въпроси „Кърмиш ли? Стига ли ти кърмата? Защо не кърмиш?“, или да правят коментари как и колко са кърмили тяхното дете. Ако си човек с проблеми, както в моя случай, това тежи и тези въпроси наистина много нараняват. А жените са безмилостни в това отношение! Доста често кърмех със системата тайничко, за да избегна въпроси от близки и познати.

Точно 60 дни нямаше никакви симптоми, че аз ще имам отново кърма!!!

Бях готова да храня сина си по този начин, дори да знам, че няма да имам кърма повече. И двамата обичахме тази близост и нямаше как да се откажа. За щастие след втория месец се появиха и първите капки мляко. Всеки ден количеството лека-полека се увеличаваше. Запознах се с д-р Попиванова, която ми изписа медикаменти, чрез които да подпомогнем процеса, и заедно с нея следяхме количеството кърма. В рамките на 20 дни вече произвеждах всичкото мляко, от което имаше нужда моето дете. Вече месец синът ми е само на кърма. И трябва да ви кажа, че няма по-щастлива майка от мен!

Щастлива съм, че давам най-доброто на своето дете, че успях да запазя близостта между нас. Заслужаваше си всичките усилия. Надявам се да мога да се похваля с дългото кърмене и аз.

Искам да вметна още нещо.

Храненето на дете чрез кърмене е най-лесният начин, когато вече всичко е в нормалния си ритъм. Храненето с адаптирано мляко е много по-сложно. Огромен респект към тези майки, защото те полагат постоянни усилия и успяват да отглеждат децата си със същата близост. И най-важното, което научих – най-доброто за детето знае майката, никой друг! Не бива кърмещи и некърмещи да се съдят взаимно, защото никой не е в кожата на другия!