Нашето трудно начало

Разказ на Руми, майка на Иван

Синът ми се роди след една желана и много спокойна бременност само два дни преди термина, по нормален път, без упойка, след 8-часово раждане при неизтекли води и с внушителните размери 4100 гр. и 54 см. Дотук добре, само че в болницата, в която родих, нормалните раждания бяха по-скоро изключение и това си пролича в последвалите грижи за бебчо.

Дадоха ми бебето едва девет часа след раждането и то след настоятелни молби от моя страна. Детето засука веднага, направо се втрещих от силата, с която дърпаше. На едната гърда успявах да го слагам добре, на другата обаче имах трудности как точно да го хвана правилно. След няколко часа обаче ми го взеха и го върнаха рано на следващия ден, посинял от глад (трябвало да почива коремчето през нощта).

Бях решила за себе си, че ще кърмя на поискване и нямах търпение да излезем от болницата, за да приложа това свое намерение на практика (не ми достигаше кураж да се опълча на акушерките в болницата). Целият втори ден избягвах така услужливо сложеното в креватчето адаптирано мляко и го карахме на коластра. На третия ден сутринта обаче акушерката тревожно каза, че малкият много е свалил през нощта и щом още не ми е дошла кърмата, да додавам адаптирано мляко.

Поради наивност и неопитност й се доверих и оттук започнаха нашите проблеми. Детето излапа лакомо шишето, но продължаваше да суче активно. Започна обилно повръщане, оказа се, че сме с рефлукс. После дойде жълтеницата и на мен ми стана невъзможно да го будя в часовете, в които е при мен. Ясно беше с какво го хранят, докато го няма. Изписаха го 3900 гр.

Прибрахме се вкъщи на четвъртия ден със силна жълтеница и дошла нощта преди изписването кърма. Детето само спеше, а аз не го будех от незнание. Препълнените гърди омекотявах с топъл компрес поради съвет в болницата да махам силиконовия накрайник на помпата, което действително помагаше да направиш вакуум, но беше и доста болезнено, така че бързо зарязах цеденето. Сами може да се досетите как се отрази това на количеството на кърмата. Кърмех и от двете гърди при хранене, това поне правех като хората. Докато бебето сучеше от едната гърда, от другата течеше обилно мляко, мислех, че всичко е наред. Само че бебчо не акаше и почна доста да плаче. И само спеше от жълтеницата или повръщаше от рефлукса.

Педиатърката по телефона реши, че вече имаме колики, почнахме капки, чайчета, залъгалки, но положението не се промени. След пет дни неакане (синът ми вече беше на 9 дни) отидохме в болницата за клизма, червата на бебчо се оказаха празни и той беше отслабнал до 3720 гр. Педиатърката, присъствала при раждането, ме нахока сериозно, питаше защо ми е трябвало да раждам голямо бебе като сега съм го уморила от глад и като нямам кърма, защо продължавам да го мъча. А аз твърдях, че имам кърма, така си и мислех. Даже ме заплаши, че ако до вечерта детето не наддаде 25-30 грама, ще го хоспитализира. Последва сериозен рев от моя страна, получен кантар за бебета от приятели и предписано специално адаптирано мляко за бебета с рефлукс.

След пробното кърмене вкъщи се оказа, че детето изсуква само 20 мл кърма. След даването на адаптирано мляко проблемът с акането изчезна. Няма да описвам емоциите, през които преминах следващите дни, само една майка може да ги разбере, но винаги ще ги помня като едни от най-кошмарните в живота си. Чувството, че съм се провалила като майка, беше безпощадно. За мен да дам на детето си адаптирано мляко означаваше абсолютен провал като майка. Карах мъжът ми да го храни, просто не можех да сложа бутилката в устата му. Кърмех го след бутилката от опасения да не заспи на гърда, без да е ял. Той почти никога не отказваше да суче, въпреки пълното коремче.

Още на следващия ден се обадих на консултант – имах от един форум мобилния телефон на Хедра и почти разплакана й обясних какво се е случило. Няма да забравя, че тя първо ме поздрави с майчинството и след това каза, че счита, че ситуацията с липсата на кърма при мен е напълно поправима. Това вдъхна лъч надежда на изстрадалото ми съзнание. Каза да реорганизирам кърменето – първо гърда, после бутилка с не повече от 60 мл добавка. Явно усетила моя емоционален срив, предложи да се обадя на Роси (нашата прекрасна консултантка, на която дължа много) да ни посети.

Мъжът ми се обади на Роси (на мен ми беше неудобно, че беше вече късно вечерта, но тя веднага отговори) и тя ни посети на следващия ден. Каза, че „тук имаме бебе, на което му се суче и силно мотивирана да кърми майка, няма начин да не се справим”. Направихме пробно кърмене – 20 мл от двете гърди общо. Роси ми състави направо безпощаден план за стимулиране на лактацията. Бебчо на гърда на всеки 1 ½ – 2 часа и след това цедене, 24 часа в денонощието. Никаква вода, чайове, залъгалки, само гърда. Видя ли детето с ръка с устата, веднага на гърда. Съседка ми даде и електрическа помпа, оказа се, че цеденето не е така трудно и болезнено занимание. Водех си дневник – пробно кърмене при всяко хранене, от колко до колко часа е сукал малкият, какво количество кърма, колко добавка, колко съм изцедила, гледах да има поне 10-12, че и повече кърмения в денонощието с акцент към тези през нощта между 3 ч. и 8 ч.

Съпругът ми започна да ме тъпче с всякакви фрешове, овесени ядки и каквото се сетиш за стимулиране на лактацията. Не можех да спазвам програмата на Роси, защото малкият искаше да суче 24 часа в денонощието, давах добавката, а той веднага пак искаше на гърда. Само след къпането не се осмелявах да го кърмя преди добавката, защото бързо се унасяше, а мен ме беше страх да не заспи гладен от жълтеницата.

Самото приготвяне на адаптираното мляко ме побъркваше – кога да стерилизирам шишетата, как да изчакам млякото да набъбва 7 минути (това е особеност при млеката при рефлукс), когато бебето ревеше гладно, кога да цедя, кога да кърмя, кога да му изгладя дрешките (през деня гледах детето сама, което правеше задачата ми още по-трудна). За спане изобщо и не помислях. Само сутрин мъжът ми извеждаше малкия между 7 ч. и 9-10 ч. сутринта преди да отиде на работа и тогава успявах да дремна, тогава си позволявах и по-голяма пауза между кърменията.

Само след 24 часа количеството на кърмата стана 40 мл, обаче следващите два дни не мръдна. Обадих се отчаяна на Роси и й казах, че не се получава, при това постоянно сукане на детето, не мога да се организирам да се изцедя, защото съм сама през деня. Още повече, че след ядене трябваше дълго да го държа прав, заради рефлукса. Тя ми каза, че е важно да има стимулация на гърдите на всеки час и половина, но е без значение дали бебето ще суче или ще цедя. Това улесни задачата ми. Бебето по цял ден беше на гърда, а цеденето правех основно вечер и през нощта, когато съпругът ми си беше вкъщи. Изцедената кърма давах за добавка през нощта, така ми беше по-лесно, за да не чакам през нощта да набъбне добавката, когато детето е полусънено, пък и така огладняваше по-бързо. Това от своя страна ми осигуряваше и повече нощни кърмения, които знаех, че са най-добрият ми приятел.

След седмица отново ме обзе отчаяние, че няма да се справя. Тогава изключителната подкрепа на съпруга ми се оказа решаваща. Той взе дневника ми и тъй като е финансист, направи таблица с анализ на записаното, с графика на резултатите. Показа ми нагледно как прогресивно ми се е увеличило количеството кърма и, че това, което не ми достига, за да покрия ежедневните нужди на детето от около 700-800 мл в началото, сега са останали само едни 100 мл. Отново се обнадеждих и продължих по схемата. Бебчо беше на 20 дни, когато ни посети нова педиатърка вкъщи. Похвали ме колко хубава и чиста кожа има детето. Казах си „Е, слава богу, поне едно нещо да съм свършила добре като майка”. Не знам дали това беше отключващият психологически фактор, но от следващия ден синът ми беше 100% само на кърма. С изненада гледах на кантара как изсуква по 120 мл, че и повече на всяко кърмене.

Обадих се на Роси, тя ме поздрави, но и ме предупреди за очакваните скоро скокове в растежа. От страх да не свърши млякото, продължих да се цедя за стимулация всяка нощ, докато малчо не навърши четири месеца. И всеки божи ден си държах по едни 100 мл кърма в хладилника за всеки случай, ако случайно пак намалее млякото. Останалото замразявах за „черни дни”. Постепенно се отпуснах да кърмя и навън, и докато обяснявах на майките в градинките как нямам достатъчно кърма, така не забелязвах, че детето ми изглежда поне с три месеца по-голямо от връсниците си и наддаваше по над килограм и половина на месец само на кърма (дори наддаде 1800 гр. втория месец).

Благодарение на силния сукателен рефлекс на детето ми, безценната помощ на консултантката ни Роси и безрезервната подкрепа на съпруга ми, вместо да приключи за 11 дни, моята кърмаческа кариера вече продължава цели една година и осем месеца (точно така, все още с малчо сме щастлива кърмаческа двойка). А кошмарният период по стимулирането на лактацията, който никога няма да забравя и ми се струваше безкраен, беше продължил само десетина дни. Сега тайно си мечтая някой ден и аз да стана консултант по кърмене, за да мога да върна на други майки огромния жест, който направи за нас Роси. Благодаря ти безкрайно!