Моята битка за млякото

Теди, 41г.
Гърция

На 41 години родих първото си дете – спонтанна (естествена) бременност. Не сме планирали бебе със съпруга ми – просто искахме, ако е писано, да се случи. И понеже сме вярващи, осланяхме се на Бог. Никакъв стрес и напрежение или пък програмиране. Имах щастието близките ми приятелки, на които се родиха деца преди нас, да кърмят децата си дълго време и се бях настроила един ден да правя същото, но идея си нямах как ще стане това. Когато забременях ги послушах, защото доста от тях бяха ходили на лекции и срещи на НАПК в Плевен и ме насочиха към тях – оказаха се безценни за мен. Отделно със съпруга ми попрочетохме литература, а той изгледа и доста образователни видеа за грижите за малки бебета. Успокоихме се, че няма нищо сложно, разбрахме, че бебетата явно не са така чупливи, както изглеждат. За мен кърменето беше нещо, което не е трудно и явно е въпрос само на желание и спокойствие.

Бебчето ни се роди в клиниката в Плевен. Въпреки че като цяло отношението и грижите бяха отлични, ми го дадоха едва 12 часа след секциото. За съжаление я бяха “захранили” с АМ. Все пак, наистина не бе трудно да започнем кърменето – малката засука бързо и лесно и с часове я държах да спи на гърдите ми. Когато ни изписаха и се прибрахме в къщи, бяхме само и единствено на кърма, без вода или друго и така продължихме над 6 месеца. Аз и съпругът ми бяхме доволни, имах подкрепата и разбирането му изцяло. Той също беше доволен, защото бяхме доста мобилни с бебето – където и да пътувахме, не мислехме за вода, а млякото на малката винаги беше прясно и с нужната температура. Беше ми лесно и заради това, че я отглеждахме съвсем сами първите месеци, а и той отсъстваше доста. Кърмех навсякъде, където ми се наложи – в институции, в КАТ, на летища, в заведения, в кола, в парка… На 45 дена беше, когато летяхме до Гърция със самолет без никакъв проблем, после с кораб направи 8-часов преход до селото на дядо й на един много отдалечен остров.

Аз не съм фен на излишната показност и затова, където и да я кърмех, покривах главичката и със слинга, в който я носех, или с огромен тънък памучен шал, който винаги е с мен заедно с памперсите. След време това се оказа и полезно, защото така беба не се разсейваше с оглеждане, докато суче. Не се мина без задаване на умни и не дотам умни въпроси във Фейсбук към консултанта ми по кърмене към НАПК в Плевен – Десислава Бетова. Вечер, дори и през периода на коликите (при нас бяха от раждането до 2,5 месеца точно) малката винаги заспива около 23 ч. И се буди веднъж нощем около 2-3 ч. да суче, а после сутрин към 6-7 ч. Денем беше на поискване – тя даваше знаци дори и да не я поканя – например, ако някой я държи на ръце, започваше да отваря уста и да го опипва с лице; или пък лапаше юмручето си и го мляскаше силно.

Минахме през различни схеми на кърмене: например първите 2 месеца бе сукане с редуване на гърдите, защото тя не пускаше гърдата, докато не свърши, но не искаше да погледне следващата. Затова я кърмех по-често, без големи интервали денем. Аз редовно я поканвах за втората гърда, като изпразни първата, но тя я отказваше. След 2 месеца и половина изведнъж сякаш й се увеличи апетита и започна да иска и втората гърда и да изсуква последователно и двете. На съвета на педиатрите ни в България и в Гърция да й предложим вече друга храна след 5 месеца – категорично отказах и им казах, че ще се кърмим изключително 6 месеца минимум. И двамата го приеха, защото бебето беше здраво, наддаваше добре. След 6 месеца, когато започна да прави опити да сяда, забелязах, че когато я държа и ям плод, се протягаше да ме помирише и ме ближеше.

Така я захранихме първо с парченца круша. Бяхме решили да я захраним по метода BLW (захранване, водено от бебето). После предложихме типични и пресни през този сезон в Гърция пресни плодове и зеленчуци, дадохме й банан, приготвени на пара броколи, моркови, тиква, картофи, сладък картоф, паста без добавена сол, киноа, ориз и т.н. Постепенно започнахме и с варени меса и местни пресни риби, както и с готвена храна, но без никакви подправки, без сол, захар, мед или яйца. Кърменето беше преди храненията плюс нощем, късно вечер и сутрин рано като се събуди. Постепенно изместих при обяда и вечерята кърменето след яденето – ако иска. Биберон-залъгалка не искаше от раждането още. А като започнахме със захранването да й предлагаме вода – правехме го директно с малка чашка. От самото начало се справяше доста добре. Започна да иска и лъжица и сама да се храни, макар че естествено много пъти не пъхаше лъжицата в устата, а първо рисуваше нещо с храна по бузите си.

Всичко вървеше лесно и гладко. Все обвинявах майките, които по една или друга причина не са продължили дълго да кърмят бебетата си, защото мислех, че е толкова лесно, а те просто не искат и не им пука, че е най-добре за бебетата…Докато… Когато малката беше на 7 месеца, един ден ме заболя корем. Потърпях един ден и една безсънна нощ с температура и накрая съпругът ми ме закара в Спешното на една болница. Там веднага ми пуснаха пълни изследвания и ми казаха: „Охо, ела, че ни трябваш!“. Апендиксът ми се възпалил, спукал се и изпълнил корема ми с гадости. Спешно се наложи операция. Дотогава не бях се цедила никога, освен 2-3 пъти в първите 2 месеца и то на ръка, за да премахна лека болезнена бучица – бяхме се научили със съпруга ми как се прави от едно образователно клипче, което намерихме в сайта на НАПК.

Естествено нямах никакви запаси от кърма във фризера или хладилника. Наливаха ме с няколко антибиотика и други медикаменти със системи и инжекции, обезболяващи, 4 дни не бях приемала никаква храна. Моята фикс-идея обаче от самото начало в болницата беше да запазя кърмата си – така че като се върна при бебето да продължа да я кърмя. Молех Господ само за това – бързо да се възстановя и да мога час по-скоро да кърмя бебето отново. Съпругът ми първия ден ми помагаше да се цедя на ръка, защото гърдите ми бяха станали на камък, но вечерта взе от моя приятелка електрическа помпа и ми я донесе в болницата. Когато я видя докторът който ме оперира, ме попита “услужливо” дали не искам лекарства, за да ми спре кърмата. Аз му казах, че целта ми е точно обратната, да запазя кърмата и той се учуди, но го прие и ми каза: „ОК, ако нещо ви трябва – само повикайте сестрите (бяха млади хора и половината “мед. сестри” бяха мъже) и те ще Ви помогнат” (понеже не можех да ставам сама с катетъра и системите). Така направих – първите 2 дни, когато мъжът ми не беше при мен да ми помогне, виках някой от тях, за да се изправя и да включа помпата. После вече можех да се изправям и справям някак сама. Цедях се денем на 2,5- 3 часа, а нощем 2 пъти и изхвърлях кърмата. Докато лежах в болницата, малката стана на 8 месеца. Липсваше ми, но не се поддавах на мрачни чувства, а се надъхвах само с мисълта за кърменето и че тя има нужда от това.

Опитвах се да мисля само позитивно за бебче, гледах я на снимки, но кърмата, която успявах да изцедя, намаляваше всеки следващ път. Стигнах до около 15-20 мл от двете гърди. Аз обаче се молех на Бога и упорствах. През времето, докато бях в болницата, мъжът ми бе останал сам с бебето и единствено възрастната му майка беше на разположение. Деверът ми също се включил с разхождане и хранене вечер след работа и с къпането. Бебка изпаднала в депресия и нямала никакъв апетит първата вечер, оглеждала се и подскачала, когато се отвори вратата, не се усмихвала, нито играела. Големият проблем обаче бил, че не искала да кусне никакво мляко – съпругът ми се принудил да купи 3 различни марки АМ за временно ползване, както и шише с биберон за нейната възраст, но само щом го видела, започвала да плаче и изобщо не искала да си отвори устата.

Свекърва ми решила, че след като обича пресни плодове и не иска биберон, може да слага парченца пресни плодове да покиснат в млякото й и да й го дава с чаша, та така постигнала някакъв успех и малката го пиела. Нощно време се будела и мъжът ми я взимал на ръце, но след като 2 нощи се разплакала при вида на биберона – и предпочитала да заспи отново смучейки пръстче, започнал просто да я гушва и взема на нашето легло, на което не бил сменил чаршафите и тя се вкопчвала в моята възглавница, смучела я и заспивала така. Съпругът ми се “разчекна” между офиса, бебето в къщи и болницата – идваше всеки ден сутрин и следобед за по няколко часа при мен в болницата да ми помага да се изцеждам. Всеки ден ми носеше нови снимки на малката и ми разказваше за нея и как е минала поредната нощ или ден.

Говорих с доктора и го попитах какви лекарства ще приемам след изписването и той ми ги написа директно на таблета, както и че ще ги пия 5 дни, а аз директно изпратих наименованието им на Деси – моят консултант по кърмене в България, за да разбера мога ли да ги приемам и да кърмя. Отговорът беше ДА за моя радост. Съпругът ми тогава обаче за първи път не ме подкрепи и каза, че иска да продължа да я кърмя, но не иска бебето да приема никаква част от тия лекарства и щом сме издържали седмица, ще се справим още една. Също и че вкъщи ще ми е по-лесно, защото с бебето наоколо ще съм по-мотивирана… Това ме разстрои, но всъщност удвои упорството ми. Възстановявах се добре, раздвижих се и докторът се съгласи да ме изпишат максимално скоро с инструкции за диета и забрана да вдигам нищо по-тежко от 1-2 кг, защото хернията ми била в кърпа вързана. Прибрах се в къщи, бях помолила малката да стои горе при баба си, докато се преоблека и измия. Тогава се качихме горе.

Като се появих на вратата бебка ме видя и замръзна втрещена и не шавна, стоя 30 секунди с отворени уста. После както стоеше права в скута на баба си, започна да друса дупе, да подскача и да се смее и й се насълзиха очите, ама с едни такива едри сълзи, в същото време крещеше и протягаше ръце към мен. Беше много развълнувана. Аз се приближих, но поради лекарската забрана не можех да я вдигна, затова седнах до тях и се наведох към нея. Тя ме стисна и ме душеше (като кученце) на какво мириша и започна да ме хапе (тя все още няма зъбки). После усети, че нещо става, защото не я взех на ръце, нито си играех много бурно с нея (за да не ритне някоя от раните ми със скобите, които щяха да свалят след седмица).

През първия ден, целия, ме държеше под око, не ме изпускаше, усмихваше ми се, но не ме молеше за нищо, не протягаше ръчички, само очакваше, ако аз направя нещо или аз сама ида при нея. Усетих, че в този момент малко по-любим беше татко й, който я преобува, къпе, играе, носи насам-натам, храни я… Не се почувствах зле от това изобщо, беше мило да ги гледам. Но на следващия ден и тя и аз усетихме, че нещата си идват на място и започна пак да се смее на глас, да се закача, да гука, и беше превъзбудена повече от когато и да е било. Търсеше начини да ме закача и да си играем, лежейки на леглото заедно. Нощем пак си се будеше и я гушкахме, докато заспи, смучейки пръст, и ми беше много неприятно, че не мога да я накърмя, дори ми минаваше през ум тайно от мъжа ми да я накърмя, но не го направих след като му бах обещала първо да се “изчистя”. Така продължих още 5 дни с помпата…

След 5 дни дойде Заветният ден. Свалиха ми скобите и като се прибрах в къщи, късно следобед преди вечеря й предложих да суче – тя обаче ми се смееше, захапа ме няколко пъти, но само за да ме дърпа и да си играе. Помислих си дали вече не е забравила… Вечерта преди да заспи, когато беше много сънена, мъжът ми ми я подаде и … тя засука, без никакъв проблем, все едно не е спирала никога и тия кошмарни 2 седмици не се бяха случвали! През нощта я сложихме да спи между нас, за да не става таткото да я пренася от креватчето като се събуди. Решихме, че ще я оставим нощем да спи при нас за 1-2 месеца, докато се ограничавам да не вдигам тежко. Започнах да я кърмя освен нощем, рано сутрин и късно вечер и преди всяко хранене, за да увелича малко количеството на кърмата.

Направихме реорганизация на домакинските задачи, разместихме някои неща, за да не се налага да ги вдигам, когато съм сама и сядам на леглото до нея и я преобувам и преобличам на него. Вкарахме вътре в къщи малката лека и сгъваема количка, която ползваме за само за пътувания и така я местя от стая в стая, без да я вдигам. Когато няма кой да ми я сложи в столчето за хранене – я храня в количката и така се справяме цял месец. Преди 2 дни се върнахме с беба и таткото от Холандия, където бяхме по работа за 4 дни. И в двете посоки полетите бяха с трансфери и прекачвания и бяха с продължителност над 6 часа, но никакъв проблем нямахме с бебето – кърмехме се след излитане и тя заспиваше в скута на татко си веднага след това, като проспиваше целия полет. Така че, слава Богу, всичко е наред и нямаме намерение да спираме с кърменето скоро.

Благодарна съм на свекърва ми, съпруга ми и девера ми, че ми върнаха бебчо в отлично състояние и до голяма степен са следвали инструкциите ми. След като минах през това премеждие с операцията и прекъснах кърменето за 2 седмици, бидейки и отделена от малката, осъзнах, че за много майки продължителното кърмене е трудно и имат нужда от подкрепата, която аз имах – не само от близките си. За мен бе важно да имам навременните и точни съвети от моя консултант по кърмене. Затова съветвам всички да не се притесняват, да не слушат баби, а да се допитват до консултантите от НАПК. Ако сте кърмили и искате да продължите – вярвайте и ще успеете, а детето ви има нужда именно от това!

_______

Още разкази за кърмене:

Първи опити с кърменето

Моите кърмачески неволи

И с близнаци е възможно!