Разликата между често срещаните неусложнени запушвания на каналчета и мастита е в това, че маститът най-често започва внезапно и като тежък грип:
Често се случва заради тези усещания да се объркате, че ви е повалил някакъв вирус – и да не свържете веднага болката в гърдата като причината за останалите симптоми („пипнах някакъв вирус, а на всичкото отгоре и едната гърда ме боли нещо”). Обикновено едната гърда е силно подута, зачервена и много болезнена на пипане и при движение. Много рядко са засегнати едновременно и двете гърди – това е повод спешно да се свържете с лекар, тъй като в тези случаи може да става въпрос за стрептококова инфекция, която за разлика от другите причинители на мастит може да се предаде и на бебето.
Обикновено преди появата на тези внезапни симптоми на мастита е имало запушване. Понякога обаче – особено при разранени зърна и в началните седмици на кърменето, когато маститите се проявяват най-често – е възможно всички признаци на мастит да се проявят рязко и изведнъж, без да е имало „предизвестие” чрез запушване.
Останалите симптоми при мастит може да варират силно в зависимост от това какви тъкани от гърдата засяга. Маститите се делят на различни видове в зависимост от причинителя, засегнатите тъкани и други разграничения – лекарят взема предвид тези признаци при определяне на лечението, но основните мерките за справяне със състоянието са едни и същи.
Не изпадайте в паника! Макар да се чувствате изключително зле, има много добър шанс нещата да се оправят в рамките на 24-36 часа с обичайните мерки като при запушени канали. Затова слушайте тялото си и правете това, което то ви подсказва:
Мит #1: Не може да се кърми с висока температура.
Високата температура е начинът вашето тяло да мобилизира защитните си сили (ензимната активност е най-висока и много други процеси в тялото текат с най-бърза скорост при температура около 40 градуса). Температурата няма отражение върху състава на кърмата – протеините в нея са същите, като в цялото ви тяло и в кръвта ви. След като температурата не нанася вреди на кръвта ви и не пресича протеините в тялото, значи нищо лошо не се случва и с кърмата – тя нито се пресича, нито е толкова гореща, че бебето да не може да я пие
Мит #2: Не трябва да се кърми от засегнатата гърда.
Точно обратното, препоръките са да се кърми максимално често именно от засегнатата гърда, за да може млякото да се отстранява и проблемът да се оправи по-бързо.
Мит #3: Млякото от засегнатата гърда ще навреди на бебето или ще го зарази.
Дори когато има бактериален причинител за мастита, възпалението не е на млякото, а на тъканта на гърдата и за здравото бебе няма проблем от сукането по време на мастит.
Мит #4: Ако се наложи да пия антибиотик, трябва да спра да кърмя.
Лечението на мастит не е индикация за спиране на кърменето. Да спрете да кърмите, когато има възпаление на гърдата, означава да увеличите риска от усложнения (абсцес) заради това, че млякото не се отстранява и отоците се задълбочават. Минималното количество от антибиотика, който преминава в кърмата, най-често няма никакъв ефект върху детето. Ако получите препоръка или предписание за спиране на кърмата заради мастит, е важно да потърсите второ лекарско мнение.
Възможно е да забележите леко намаляване на количеството на млякото в засегнатата гърда в дните след проблема. Това е заради трудностите при отстраняването на млякото от гърдата – задържането на мляко води до временно намаляване на продукцията. Честото сукане на бебето и доизцеждането, които са част от важните мерки за справяне с проблема, за щастие се грижат и за това да се преодолее този временен спад в количеството.
Млякото от засегнатата гърда може да има солено-кисел вкус. Това се дължи на биохимичните промени, които настъпват заради възпалението и задръжката на мляко и се оправя с преодоляване на проблема. Повечето бебета не реагират на промяната във вкуса – те се дразнят много повече от това, че млякото в засегнатата гърда обикновено тече по-бавно и трудно.
При изцеждане можете да видите, че млякото изглежда сгъстено или се точи на конци или на парцалчета (вероятно оттам тръгва митът за „пресечената кърма”). Тези промени обаче нямат връзка с температурата, а също са заради възпалението и преминават скоро след това. За бебето това мляко не е проблем.
Болката на мястото на запушването започва да отслабва след като блокажът се разкара, но мястото може да се усеща като натъртено, да се запази леко уплътнено и да наболява при натиск още около седмица.
Ако забележите, че на мястото на запушването се формира твърд участък и след известно време без болки и оплаквания започва да нараства и да боли, а състоянието ви след първоначалното оправяне започне отново да се влошава, тогава е важно максимално бързо да се обърнете към лекар, тъй като е възможно да се развива абсцес.
Христина Янева – Хедра
доброволен консултант към НАПК, IBCLC, член на ILCA
Библиография:
Spencer JP. Management of mastitis in breastfeeding women. Am Fam Physician. 2008 Sep 15;78(6):727-31.
World Health Organization: Mastitis: Causes and Management, Publication Number WHO/FCH/CAH/00.13, WorldHealth Organization, Geneva, 2000.
ABM Clinical Protocol #4: Mastitis BREASTFEEDING MEDICINE 2008, Volume 3, Number 3
Kvist LJ, Larsson BW, Hall-Lord ML, Steen A, Shalén C The role of bacteria in lactational mastitis and some considerations of the use of antibiotic treatment. Int Breastfeed J 2008 , 3:6.
Kvist, Linda J. Review: Toward a Clarification of the Concept of Mastitis as Used in Empirical Studies of Breast Inflammation During Lactation J Hum Lact February 2010 26: 53-59
Jahanfar S, Ng CJ, Teng CL. Antibiotics for mastitis in breastfeeding women. Cochrane Database Syst Rev. 2009 Jan 21;(1):CD005458. Review.