Архив на категория: Вашите истории
Една история за упоритостта и подкрепата
Кристин и Далия Родих дъщеря ни 3 дни след термин в частна болница. Бях се подготвяла за този момент още от преди да видя двете чертички. Знаех, че искам да е естествено и знаех, че много искам да кърмя. Никога не съм поставяла тези решения под въпрос. Раждането беше „нормално“, но нямаше нищо нормално в него. Не усещах напъни, бебето излезе с вакуум, плацентата „не се роди“ сама, а аз загубих изключително много кръв и се наложи да ми бъде прелята. Независимо от трудните обстоятелства, имахме 2-3 минути за контакт кожа до кожа. Малко след това ме предупредиха, че чак на другия ден ще мога да видя детенцето, защото трябва да съм в реанимация. Нямах търпение. Навсякъде в лекциите за кърмене се обясняваше да се започне максимално бързо с опитите за поставяне на гърда. За жалост на другия ден отново не ми беше позволено да бъда с дъщеря ни. Когато питах една от сестрите, работещи в неонатологично отделение, дали да не се пробвам да се изцедя и да дам кърма за дъщеря ни, тя ми обясни, че на този етап имам само коластра, която според нея въобще не е хранителна и достатъчна за бебето. Бях озадачена, казаното беше обратно на …
Трудните първи дни
Пътят на кърменето не започва лесно за Веси Г. и Оги, Историята им показва кое е истински важно в първите дни и как дори когато условията не са идеални, успехът не е невъзможен. Родих в 8:20 ч. сутринта в частна болница в столицата. Отделението беше претъпкано и се наложи аз да остана далече от бебчо. За първи път ме пуснаха да го кърмя в 16 следобед – броях секундите, за да не закъснея и да пропусна. Имах огромния късмет за първото кърмене да ме пуснат в частна стая с удобно кресло. Огромен, огромен късмет. Притеснявах се малко от отношението на акушерките и затова попитах дали може да го съблека. Разрешиха ми (макар после да се учудиха, че е е само по памперс). Разкопчах си нощницата и го гушнах „кожа в кожа“, завит отгоре с одеялцето. Малчо в началото плака, а акушерката се опитваше да ме накара да го кърмя. „Нека се успокои и ще го накърмя. Аз ще се оправя“. Гушкахме се. Успокои се и после се чувстваше добре. След няколко минути потърси да суче („Да знаете, че 5 мин. вече минаха. А вие още ли не се кърмите?! И той е гол?!“). Наместих го и му помогнах да захване …
Моето трудно начало
Запознайте се с историята на Светла и малкия Любомир за техния труден старт, продължил с едно успешно кърмене. Максимата „Всяко начало е трудно“ вероятно звучи клиширано, също както и „Когато се ражда дете, се ражда и родител“. Но усилията, с които преминаваме през всяко ново нещо, имат смисъл. Ще ви разкажа за моето трудно начало с кърменето. През 2011 година родих момченце – прекрасното бебе Любомир. Естествено в родилното още не знаех какво ме очаква. Първото препятствие беше, че се разминах на косъм от мастит. Понеже бебе на няколко дни няма сила да суче по много, а кърмата се събира, се налага цедене. Което аз не успявах да направя нито ръчно, нито с помпа – болеше. Една нощ внезапно ме втресе и разбрах, че съм близо до възпаление, ако не взема мерки. На сутринта просто стиснах зъби, приложих натиск върху гърдите и се получи! Оказа се, че това първо цедене е най-болезнено точно заради затлачването, а следващите изцеждания са по-леки. Второто препятствие беше след първия месец, когато лекарката ми каза, че бебето изглежда недохранено и трябва да му давам добавка от адаптирано мляко. Започнах да дохранвам, на него пък започна да му харесва да яде от биберон и взе да …
Релактация след 10 достинекса
Искам да споделя историята си, за да дам сила и надежда на други майки, които силно желаят да кърмят, но все не се получава поради една или друга причина. Изкарах здрава и спокойна бременност. Вярвах, че всичко ще се развие по естествен начин и без напрежение. Ще родя нормално, ще кърмя детето си колкото се може по-дълго време и всичко това ще се случи от само себе си, напълно естествено. Имах коластра още в 6-ия месец от бременността си и това винаги ме успокояваше, че няма да имам каквито и да било проблеми с кърменето. Синът ми реши да пристигне две седмици преди термина, а моят лекар беше в отпуск. Бях доста притеснена. Изтекоха ми водите, преди да имам разкритие и регулирани контракции. След прекарани 16 мъчителни часа имах едва 3 см разкритие, а околоплодните води все повече намаляваха. Наложи се да родя секцио. След упойките, всичките ми болки за секунди изчезнаха и след около 30 минути се роди моят син. Час по-късно ми го донесоха и едва събрах сили да го поставя на гърда. За мое огромно щастие той успя да засуче! На следващия ден ме качиха в болничната стая и бебето си беше при мен. Започнах да кърмя …
Втори шанс – Предизвикателства в кърменето и успешна релактация
Вили и Тео Скъпи майки, Пиша този разказ с цел да вдъхна кураж у тези от вас, които имат трудности с кърменето или пък са изправени пред проблема на релактацията. Описах моята история доста подробно и благодаря предварително на всички, които ще отделят време да я прочетат. Имаме прекрасен син Теодор на 9 месеца, който за наше щастие се развива чудесно, радва ни и ни изненадва всеки ден с новите си умения. Първо детенце ни е и, също като доста от вас, и аз исках да науча предварително колкото се може повече за кърменето, отглеждането на бебе, първи грижи и т.н. Посещавах (даже и с таткото) курсове за бременни, четях литература, събирах опит от близки; исках да се чувствам максимално подготвена. Както обаче често се случва в живота, ми се наложи да науча доста неща „в крачка”. Родих секцио поради плацента превия, въпреки че имах „план” да раждам естествено. Раждането мина много добре, медицинският екип се справи чудесно и получих отлични грижи в държавна болница с избор на екип. Видях и целунах бебчето веднага след раждането и още час след операцията една много мила акушерка ми го донесе и го постави на гърда. Аз още не можех да движа краката …
Моята битка за млякото
Теди, 41г.
Гърция
На 41 години родих първото си дете – спонтанна (естествена) бременност. Не сме планирали бебе със съпруга ми – просто искахме, ако е писано, да се случи. И понеже сме вярващи, осланяхме се на Бог. Никакъв стрес и напрежение или пък програмиране. Имах щастието близките ми приятелки, на които се родиха деца преди нас, да кърмят децата си дълго време и се бях настроила един ден да правя същото, но идея си нямах как ще стане това. Когато забременях ги послушах, защото доста от тях бяха ходили на лекции и срещи на НАПК в Плевен и ме насочиха към тях – оказаха се безценни за мен. Отделно със съпруга ми попрочетохме литература, а той изгледа и доста образователни видеа за грижите за малки бебета. Успокоихме се, че няма нищо сложно, разбрахме, че бебетата явно не са така чупливи, както изглеждат. За мен кърменето беше нещо, което не е трудно и явно е въпрос само на желание и спокойствие.
Моето продължително кърмене в тандем
Диана Илкова – победител в конкурса „Моето продължително кърмене“
- Конкурс „Моето продължително кърмене“
С кърменето приключих точно преди една година. Не предполагах, колко лесно и безболезнено ще стане, знаейки как започна всичко. И аз, и децата се разделихме с тази близост без драми. Е, с малко мъка от моя страна, защото надали пак ще имам възможност да кърмя.
Но ето как започна всичко. Синът ми се роди на 9 ноември 2008-а, нормално, с нормални размери. Раждането мина лесно, бебето беше при мен от втория час след раждането. В моето семейство всички жени са с малки бюстове, не носим дори сутиен. Ако носим, то той е не чашка „А“, ами направо чашка „минус А“. Но с раждането на дете се превръщат в дойни, млечни крави, с млекодобив, който може да изхрани тризнаци поне до 6-ия месец. Да, ама раждаме по едно дете.
Както при повечето мами, които раждат за първи път, така и аз бях объркана от всички съвети, които започнах да получавам още от първия ден. „Кърми го по 10 мин. на гърда, през 3 часа“ ; „Не, давай му вода”; „Не му давай вода“; „Кърми го когато иска, но нощем недей“, и т.н.
Изписаха ни, прибрахме се и започнахме да се кърмим. За съжаление имах сериозен пропуск в информирането си за кърменето. Нямах помпа, не се доизцеждах след кърмене, имах ужасни рагади. Малкият ми бюст преживя невероятна и страшно болезнена промяна. Към 12-ия ден след раждането се събудих с мастит на лявата гърда. Започна се един безкраен кръг от цедене, компреси, температура, ревящо гладно бебе….
„Защо да кърмя?“
Откровено от Христина Янева – Хедра Истината е, че освен общоприетите положителни страни на кърменето, подхождам и леко егоистично. Просто обожавам да кърмя детето си. Близостта, която се създава помежду ни по време на кърмене, ме прави много щастлива и не искам да се лиша от това усещане. Няма да се откажа. Трябва и ще се получат нещата при мен! Надежда, майка на 2-месечно момиченце, която кърми и дохранва заради редица проблеми. Майката на Ники дойде при мен в последните седмици от бременността си по препоръка от приятелки, за да си поговорим как да положи успешно начало на кърменето. Първите й думи бяха „Аз мисля, че кърменето няма да ми е приятно – знам, че е важно за детето (и за мъжа ми), затова се съгласих да се видя с вас. Ще си го кажа направо – ще се постарая за няколко месеца, обаче като цяло не ми допада”. Седмица след раждането на бебето тя ми се обади, за да ми каже, че има проблеми. Малко се притеснявах какви ще са чувствата й и дали разумните причини, заради които беше решила да кърми ще са й достатъчни, за да преодолее болките и трудностите. Когато се видяхме обаче, опасенията ми се …
Нашето трудно начало
- www.StockPodium.com
Разказ на Руми, майка на Иван
Синът ми се роди след една желана и много спокойна бременност само два дни преди термина, по нормален път, без упойка, след 8-часово раждане при неизтекли води и с внушителните размери 4100 гр. и 54 см. Дотук добре, само че в болницата, в която родих, нормалните раждания бяха по-скоро изключение и това си пролича в последвалите грижи за бебчо.
Дадоха ми бебето едва девет часа след раждането и то след настоятелни молби от моя страна. Детето засука веднага, направо се втрещих от силата, с която дърпаше. На едната гърда успявах да го слагам добре, на другата обаче имах трудности как точно да го хвана правилно. След няколко часа обаче ми го взеха и го върнаха рано на следващия ден, посинял от глад (трябвало да почива коремчето през нощта).
Бях решила за себе си, че ще кърмя на поискване и нямах търпение да излезем от болницата, за да приложа това свое намерение на практика (не ми достигаше кураж да се опълча на акушерките в болницата). Целият втори ден избягвах така услужливо сложеното в креватчето адаптирано мляко и го карахме на коластра. На третия ден сутринта обаче акушерката тревожно каза, че малкият много е свалил през нощта и щом още не ми е дошла кърмата, да додавам адаптирано мляко.
Кърмене и усмивки въпреки всичко
Разказ на Райна Георгиева
Родих 26 часа след изтичането на водите в 37-мата седмица. Награда за мен бе, че видях ревящото си бебе и го гушнах – но не можах да го накърмя, тъй като анестиозологът ме приспа за зашиване. По-късно ми казаха, че детето е с двустранна пневмония и асфиксия. С баща му и сестра ми слязохме да го видим – неприласкан, на ярките болнични светлини, гладен, ревящ. Подадохме по един пръст, мъничето ги стисна и с таткото му запяхме песен, която още от бременността му изпълнявахме в дует. Той спря на мига да плаче и заспа. Сестрите, които работеха над друго бебе, дори се обърнаха.
