Кърменето – инстинкт и природа

(колко естествено е всъщност това)

Това е разказ за първото и най-истинско кърмене на бебе Бистра и мама Петя, което се осъществи благодарение на вълшебната фея – Хриси.

Поради ред причини (най-вече факта, че Бистра е недоносено бебе, родено 1 месец преждевременно и липсата на повече информация, свързана с кърменето и консултантите по кърмене, преди самото раждане и непосредствено след него) това кърмене се състоя едва 18 дена след раждането. Но до този щастлив ден, Бистра е била почти изцяло на кърма, с много редки случаи, в които е додавано АМ (хранене в 04:00 ч, което за щастие отпада точно 1 месец след раждането; добавка към кърмата в порядъка на 5-10мл, когато не е достигала), което винаги бе съпроводено със страшни самообвинения и депресии…разбираемо защо J

Сега за самото чудо на природата – и в същото време възможно най-естествения акт за всяко новородено – кърменето. Как започна то…

Под нежното ръководство на Хриси, аз взех все още спящата Бистра в скута си и внимателно съблякох гащеризончето й, така че тя да остане само по боди, което да предостави възможно най-голям контакт между нейната гола кожа и моята. Само да уточня, че сънят на Бистра бе прекъснат в точно определен момент, а не просто така. Тя, въпреки че беше още много сънена и спяща, даваше характерните сигнали за глад и желание за ядене, а именно – примляскване и като че ли дъвчене, наподобяващо сукане, въртене на очите без тяхното отваряне.

След като Бистра бе вече само по боди, аз я поставих по коремче върху мен, така че телцето й беше максимално между гърдите ми, а главичката й някъде в областта под врата ми. Аз бях напълно гола от кръста нагоре – само наметната жилетка/шал на гърба, по принцип беше хубаво и Бистра, ако може да е също абсолютно голичка, но тъй като беше зима, Хриси посъветва да не е съвсем гола. Бих искала да кажа, че това наистина се оказа съвсем правилно и дори при не 100% голота на бебето, инстинктът си беше все така силен.

След като вече беше върху и до мен, Бистра постоя известно време така неподвижна, след което започна отново да примлясква и лека полека да си мести и движи главичката, ръчичките и цялото телце. Цялото това движение беше ръководено от носа на Бистра и непрекъснатото душене и мирисане на кожата ми. С впрегната цялата възможна сила и цялото телце, Бистра все още и все така със затворени очи постепенно се смъкваше все по-надолу и все по-близо до мястото между двете гърди. От време на време движението бе прекъсвано от кратки почивки, в които аз си мислех, че тя а-ха и ще отвори очички, но не, тя просто спираше за ‘глътка въздух’ и пак продължаваше все така устремено към целта.

След не повече от 10-ина минути (Хриси, поправи ме ако греша, може и да бяха по-малко, не съм сигурна – на мен ми се стори много бързо наистина!) лявата гърда беше достигната и зърното бе почти засукано. Казвам почти, тъй като въпреки безпогрешното ориентиране и намиране на гърдата и зърното, Бистра не успя да засуче,  зърното бе твърде хлъзгаво за нейната сила на захващане и засукване, характерна за недоносените бебета. В този момент аз, изпълнена и преливаща от емоции и щастие, че, ето, и ние най-сетне се кърмим, и ние можем да се кърмим, за момент усетих тъга и отчаяние, че няма да се справим или че поне не толкова лесно…Казах момент ненапразно, а защото наистина това бе само момент на отчаяние и безсилие – в този момент Хриси съвсем навременно се намеси и след като и с помощ ‘от приятел’ сукането не бе възможно, тя само ме попита: „Случайно да имаш силиконови зърна?” – аз казах с леко учудване „Да.”

С помощта на силиконовите зърна Бистра засука като съвсем като зряло бебе. Тук имаше още една особеност при мен, тъй като точно гърдата, към която Бистра първоначално се бе ориентирала, се оказа с малък проблем – вдлъбнато зърно. Този проблем, в допълнение към недостатъчната сила на сукане на Бистра, определено бяха изключително лесно преодолени с помощта на силиконовите зърна (мога да кажа, че днес, три месеца и нещо, откакто се кърмим с Бистра, този въпросен дефект на лявата гърда не съществува – зърното не е вдлъбнато изобщо).

След като успя да се задържи на гърдата и зърното, Бистра продължи да си се храни – беше нужно леко донаместване на гърдата (правилна поза – както моя, така и на бебка), а и наместване на зърното (дълбочина на засукване, помощ при засукването и самото сукане с натискане и изтласкване на мляко към зърното), безпогрешно осъществени от Хриси. И до ден днешен тази поза ни е най-удобна, въпреки че вече сме смели и опитваме и нови пози J

Тъй като аз не знаех какво да очаквам, бях доста изненадана колко бързо успя да се ориентира Бистра и как без каквато и да е помощ или асистиране, тя САМА намери пътя към гърдата.

След като приключи с храненето на едната гърда, което завърши с това, че Бистра просто заспа на гърдата, Хриси каза, че сега е най-добре да се смени памперсът, така че да може да се разсъни и да хапне и от другата гърда. Така и направихме – сменихме памперса, Бистра се разсъни и вече беше готова да се храни и от другата гърда.

_

Още истории за кърмене: 

 „Защо да кърмя?

 Кърменето – прекрасно изживяване, свързващо ни в неповторима симбиоза

 Нашето трудно начало