Когато очаквате първото си бебе и мислите за първото кърмене, със сигурност се питате „дали ще се справя“, „дали ще запомня всичко, което съм чела“, „дали ще се получи лесно или ще е борба“. На курсовете за родители и на лекциите за кърмене обясненията са много подробни, в много стъпки. И има толкова много неща, които трябва да помните – как да е разположено бебето, къде да е зърното, къде да са му ръцете, как трябва да си отвори устата… Звучи доста сложно, нали?
И в тези първи моменти, в които вашето дете най-сетне е в ръцете ви и трябва да го сложите на гърда, изведнъж установявате, че умът ви е напълно празен и не можете да си спомните абсолютно нищо от това, което уж бяхте запомнила толкова старателно.
Бебето ви е съвсем различно, държи се съвсем различно от всички други бебета, които сте виждала и гърдите ви явно също са някак по-различни от тези на всички останали, защото нищо не се получава както сте очаквала.
Чувала сте, че бебетата знаят сами какво да правят и как да стигнат до гърдата след раждането – но този „златен момент“ отдавна вече е отминал (ако въобще се е случил). Като гледате как се държи бебето в момента, май и то също като вас изобщо не знае какво да прави. Ръцете му пречат и застават точно върху зърното, главата му се бута в гърдата и се клати като на костенурче, тялото му се извива и шава, а като се опитате да го привлечете по-близо до гърдата, се изпъва назад и започва да пищи. И… на вас също ви идва да се разплачете вече.
Кърменето не е инстинкт за вас като майка – то е умение, което се очаква да научите като всяко друго нещо, с което сте се захващала (плетене, каране на колело, готвене…). Нормално е в началото да не се получава идеално, дори да се опитвате старателно да следвате всички обяснения.
Вашето бебе обаче се ражда с вродено знание за това какво да прави и с инстинктивно поведение, които му позволяват да стига самичко до гърдата, дори вие изобщо да не знаете какво да направите. Затова – оставете го да ви води и разчитайте на него. Единственото, което се иска от вас, е да имате търпение!
Вие вече знаете как вашето бебе се успокоява най-бързо, нали – като го гушнете да легне между гърдите ви и му говорите и го галите по гръбчето. Започнете от тук – останалото ще се случи от само себе си.
В ролите – мама Яна и бебе Калина, 8 дни
Снимки – Елеонора Арнаудова
Всъщност не е трудно и даже е приятно просто да се отпуснете полулегнала назад, облегната върху възглавници и да прегръщате топлото разсъблечено бебе между гърдите си, нали.
На бебето му е много хубаво да го прегръщате така – това го успокоява и му помага да се концентрира. Полегналото положение на вашето тяло позволява гравитацията да упражнява положителна сила върху вас – тя притегля тялото на бебето върху вашето. Между вас и детето няма нищо. То се чувства спокойно – и тялото му е добре поддържано върху вас. Прекрасно!
Бебето е гладно и скоро ще започне да ви го показва, като смуче ръчичките си с все по-нарастващо ожесточение. Това е нормално – не е нужно да го прекъсвате или да го „водите“ към гърдата. То самичко бързо ще установи, че ръчичките не пускат мляко – и ще започне да търси.
С отворена устичка и разперени ръчички детето търси и „суче“ по кожата между гърдите ви. Главичката му се повдига за кратко, върти се ту на едната, ту на другата страна и бебето издава тихи хленчещи звуци, докато търси.
Може би ви изглежда, че не знае какво да прави и накъде да тръгне? Напротив – всичките му движения са съвсем целенасочени! Ръчичките му търсят и сигурно вече са успели няколко пъти да сграбчат – не особено нежно! – зърното ви.
И изведнъж виждате как бебето с решително движение се „хвърля“ към едната ви гърда! (не непременно тази, от която „му е ред“ да суче!).
Точността му вероятно не е перфектна… и може да пропусне целта.
Може и малко да поплаче… цялата работа е трудна, а млякото е близо, но все още недостижимо…
Сега не е време да се отчайвате, нито да мислите, че бебето се мъчи – с галене по гръбчето и главичката, говорене и нежно окуражаване то бързо се успокоява.
Цялата бузка на детето е опряна в гърдата и му мирише много апетитно на мляко, така че съвсем скоро то започва много по-решително да се опитва да засуче.
Главичката му се повдига в търсене на зърното – не е нужно да го насочвате, само го подкрепяйте лекичко. Не е ли изумително колко добре може да държи и да контролира главичката си вашето дете, дори когато е съвсем, съвсем мъничко!
Бебето вече е съвсем готово – устните му са почти до целта. Свитата в юмруче ръчичка оформя и бута зърното към устата му!
То даже издава езиче и ближе зърното!
Оттук е само една стъпка до успеха…
… и бебето изведнъж прави последната крачка! Е, може би не съвсем перфектно!
Но само след няколко секунди се намества. Ето, сега вече е идеално!
Всъщност мога и на другата страна, ако малко ми помогнеш, мамо!
Остава само да се наслаждавате!