Кърмене и сън – защо, кога, как?

Снимка: Pixabay

Вероятно всички сме виждали онези реклами и филми, в които бебето спи сладко в мекото си и красиво кошче, а мама и тати му се любуват, гледайки го влюбено. Прекрасна, идилична картина. Често обрисуването на майчинството в такава идеалистична светлина създава напълно грешна представа за този период и съответно повлиява на очакванията ни за това какво предстои, когато нашето бебе се роди. Курсовете и лекциите за бъдещи родители също невинаги помагат да си изградим реалистична представа за живота с бебе. Там най-често научаваме колко пъти трябва да яде бебето и че в общия случай между храненията то спи.

 Да, ама не.

Очакванията и представите ни за живота с бебе най-често нямат много общо с реалността. Защото, когато дойде, бебето не се интересува какво сме гледали и какво сме си представяли, то идва със своите инстинкти, същите като в пещерната епоха, когато не е имало часовници, книги, филми и реклами, а само мама и нейната топла и сигурна прегръдка – единственото безопасно място в пещерата. Така че бебето по всякакъв начин се стреми да е там – до мама, защото за него липсата ѝ означава, че то може и да не оцелее.

Нещо повече, майката природа е измислила перфектно всичко в една взаимосвързана картина. Затова, за да сме подготвени и за да можем да разберем бебето си, както и какво и защо ни се случва, но най-вече за да променим представите и очакванията си за живота с него и конкретно за съня и кърменето, е добре да знаем по какво ние, възрастните, си приличаме, но и по какво и защо се различаваме по отношение на съня с бебето.

Как спи бебето – фази на съня

Като начало, то е ясно – всички спим. Както бебетата, така и възрастните хора имат нужда от определено количество сън. Знаем също така, че по принцип колкото по-малко е бебето, от толкова повече сън има нужда и съответно толкова по-голяма част от денонощието то би трябвало да прекарва, спейки. Оттам и представата, че отглеждането на малко бебе се равнява на хранене, преобуване и сън. Това, което повечето от нас не знаят, е всъщност как е устроен сънят на възрастните и как – бебешкият сън, т.е. през какви фази преминава сънят на всяка от двете групи.  Ето тук ние, възрастните, се отличаваме от бебетата, защото нашите и техните фази на сън се различават значително. Фазите на съня са две – фаза на дълбок сън, при която сме се изключили напълно от всичко, и фаза на лек, активен сън, през която мозъкът работи – това е и фазата, при която ние сънуваме. Установено е, че възрастният човек прекарва средно 80% от времето си в сън във фазата на дълбок сън, докато при бебето е обратното – то прекарва горе-долу същия процент от времето си в сън, но в лек такъв. Както казахме и по-горе, лекият сън е фазата, при която сънуваме, но и фазата, при която разбуждането е много по-лесно и много по-вероятно по най-различни причини. Също така синусоидата лек – дълбок сън при бебетата е много по-различна от нашата. При тях циклите на дълбок сън не само са по-малко, но са и много по-кратки. Ако дълбокият сън при възрастните е 3-4 часа, то при бебетата е около час. Това обяснява и честото разбуждане на бебето.

Защо бебето спи така?

Колкото и да ни е неприятно на нас, които като възрастни държим на съня си, има причини, поради които сънят на бебето е точно такъв – кратки дълбоки фази и повече и по-дълги леки фази на сън.

От една страна, това е така, защото мозъка на бебето трябва много бързо да се развие, а това може да стане само ако той е активен, съответно мозъкът на бебето се развива и докато то спи. Удивително е, че в активната фаза на съня, когато Вашето бебе спи, то всъщност работи!

От друга, това вероятно е и механизъм, който защитава бебето от опасности – както казахме, бебетата и днес притежават същите инстинкти като мъничетата от пещерната епоха, а тогава е имало наистина много опасности, които могат да дебнат едно малко човече, оставено дори и за съвсем малко само – лекият сън може да помогне на бебето при евентуална опасност бързо да сигнализира, че е в такава.  Досещате се как – със силен плач. Тъй като се очаква, че майката е наблизо, това бързо би я накарало да провери какво става и да го защити.

И накрая, но не на последно място, наличието на чести леки фази на сън и на по-малко и по-кратки дълбоки може да е механизъм за предпазване на бебето от тъй наречения синдром на внезапната детска смърт (СВДС). Смята се, че често този синдром  се причинява от недоразвитата нервна система на бебето, като при дълбок сън то просто забравя да диша и така и не се събужда. Честите разбуждания между фазите и краткия дълбок сън вероятно са един от начините бебето да се предпази от това.

 Колко все пак спи бебето?

Все пак сънят на бебето се променя с времето. Макар и с уговорки, можем да имаме някакви очаквания за това как и колко време бебето ни ще прекарва в сън през различните периоди от живота си. Най-нерегулирано и непредсказуемо спят новородените бебета, които могат да прекарат в сън 19-20 часа от денонощието. Честото будене и многото време, прекарано в лек сън обаче могат да не оставят у нас такова впечатление, особено ако се налага да носим и  кърмим бебето непрекъснато.  По-нататък моментите на непрестанен сън лека-полека се увеличават, като през втория месец има бебета, които правят една по-голяма пауза от 4-5 часа по някое време на денонощието, а в следващите месеци тази пауза може да се увеличи и до 6 часа. Проблемът е там, че тези по-големи паузи рядко съвпадат с времето, по което и ние спим. Много често ние изобщо не можем да ги усетим, особено ако се случват рано вечерта, когато се опитваме да наваксаме със задачите или да поприказваме с партньора, докато бебето спи.

Препъникамък пред по-дългите периоди на сън се явява и никненето на зъбките, което често е съпроводено със събуждане с рев дори и ако доскоро е имало по-дълги периоди на непрекъснат сън. Ето защо дори и около годинката, когато принципно бебето би спало с удоволствие цели шест часа непрекъснато, все още има немалко нощи, в които бебето се буди заради болки във венците. Можете да сте сигурни, че и на бебето не му е приятно, то и много ясно го показва почти всяка нощ!

Като имаме представа как спи бебето и защо се буди толкова често, ще ни е по-лесно да приемем това, което ни се случва, дори и да разбива на пух и прах илюзорните ни представи за това как изглежда нощният сън на едно бебе и неговите родители. Все пак има надежда, макар и бавно и постепенно, следвайки собствения си ритъм на будуване и сън, неусетно детето да започне да спи повече, а в някой прекрасен ден в следващите осемнайсет години може и да Ви остави и да се наспите.

Като знаем всичко това, стигаме и до въпроса:

Трябва ли бебето да яде нощем?

Краткият отговор на този въпрос е „да“. Тук обаче ще го разгледаме малко по-подробно, като отговорим и на въпроса „Защо?“.

Ритъмът бодърстване – сън и бременността

Ще започнем още от бременността, когато бебето е било на сигурно и топло в корема Ви. Кажете, кога усещахте (или ако все още сте бременна – кога усещате) бебето си най-много да се движи? Най-често, оказва се, бебетата са  особено активни  вечер или нощем и за това си има логична причина – през деня майките обикновено се движат, ходят, работят, съответно люлеят плода, а това, от своя страна, приспива бебето. Вечер и нощем мама е в покой, което засилва притока на кръв, а това събужда бебето и го прави по-активно. Когато малкото човече се роди, то е свикнало на този ритъм и съвсем естествено продължава да го следва, заради което се буди много по-често нощем и спи повече и по-спокойно денем. Освен това, когато е било в корема Ви, бебето е получавало хранителни вещества през цялото време, съответно никога не е изпитвало глад, нито е имало някакъв ритъм на хранене. След раждането нещата много рязко се променят и бебето трябва да започне да се учи да приема храна на отделни порции и в различни периоди от време. Това няма как да стане веднага, на него му е нужно време, за да се научи. Като прибавим към това и ритъма на будуване, ето една от причините бебето да се нуждае от нощно кърмене и защо му е необходимо време да се научи да спи повече нощем.

Стомахчето на бебето

Това обаче не е основната причина, поради която е важно да даваме на бебето да суче през нощта. Най-важната е, че самото стомахче на бебето все още е много малко, съответно събира малко храна, което налага новороденото да яде много често, за да може да получи нужните му калории и да расте. Въпреки че сънят е важен за растежа и развитието на детето, още по-важно е то да се храни достатъчно. Малкото стомахче бързо се пълни и бързо се изпразва. От своя страна, кърмата е идеалната и лесноусвоима храна за бебето – тя се разгражда за около 90 мин, така че е съвсем нормално едно малко бебе да се кърми на всеки час и половина – два, при това денонощно. Представете си само колко мляко трябва да поеме, за да може на 6 месеца да е удвоило теглото си – та нали в първите 3 месеца ние очакваме бебето да качва по около килограм на месец! За да може това да се случи, предвид малкото стомахче, трябва детето да яде много, ама много често. Затова нощното кърмене е необходимо и е важно да го има.

Хормоните

Но има и още една причина нощното кърмене да е толкова важно, и тя е свързана с хормоните. Съвсем простичко казано, хормонът, който е отговорен за лактацията, е пролактинът, и за наше огромно съжаление неговите нива са най-високи през нощта и именно тогава той отговаря най-добре на стимулация. Това означава, че нощното изпразване на гърдите, т. е. кърменето, помага за това да имаме стабилна и обилна лактация, когато следваме ритъма, зададен от природата. Разбира се, с порастването този ритъм се променя и лека-полека бебето започва да прави и по-големи паузи, защото стомахчето му също расте, но дори и тогава то няма нужда от дълга почивка. Стомахът е орган, който не спира да работи нито през деня, нито през нощта, дори и да не се храним. Освен това бебешкият организъм не може да се сравни с този на възрастния – заради течната храна и бързия растеж бебешкото стомахче се изпразва много по-бързо и съответно много по-често има нужда да се пълни. Идеята, че стомахчето трябвало да си почива нощем, всъщност е мит, при това от тези, които могат да доведат до компрометиране на кърменето.

Нощните кърмения имат и друго интересно свойство – те успокояват бебето и помагат за развитието на мозъка му. Това е така, защото е установено, че през нощта в кърмата се съдържат както по-големи количества от един хормон – мелатонин, който регулира съня и е важен за развитието на мозъка, така също и аминокиселини, отговорни за синтеза на серотонина, който пък помага на мозъка да работи по-добре, повдига настроението и работи в полза на синхронизирането на цикъла бодърстване – сън.

Както стана ясно, нощното кърмене е от важно значение за растежа и развитието на бебето, колкото и да затруднява понякога нас като родители.

Така възниква и въпросът:

Какво можем да направим, за да ни е по-леко и на нас, ако вече не издържаме?

В началото, когато бебето е още съвсем малко и все още установява своя ритъм на хранене и количествата мляко, е важно да го следваме. Това означава не само да го кърмим винаги, когато поиска и ние преценим, че има нужда, или най-малко 8 пъти за 24 часа, но и да се опитваме да спим, когато бебето спи, и да си почиваме във всеки възможен момент, без да мислим за каквито и да било домакински или други задължения. Неслучайно някога родилката не е трябвало да става в първите 40 дни, така е имала време и възможност да се възстанови и с бебето да се нагодят към новата ситуация и един към друг. Днес не е необходимо чак да се затворим за толкова време и изобщо да не ставаме, но можем да се възползваме от опита на предците си и в този период да го даваме по-леко и спокойно. Да не бързаме да се връщаме към предишния си ритъм, да делегираме колкото се може повече от домакинските си задължения на хората около нас – на партньора, бабата, лелята, приятелите, ресторанта отсреща …, да забавим темпото и да си дадем време да се опознаем с новия човек, за да изградим собствения си ритъм.

А след това с времето ще установим, че нещата се променят и бебето ни, освободено от нуждата да „мисли“ дали и кога ще получи храна, е започнало лека-полека да се нагажда и към нашия ритъм. Когато играем с бебето през деня, активни сме, говорим му и го забавляваме, а нощем всичко е тихо и спим, то започва само да прави разлика между ден и нощ, усеща, че в единия период всички са в покой, съответно и то започва да следва този ритъм. Така в един момент може да установим, че нашето бебе се събужда през нощта, хапва спокойно и напоително, след което отново си заспива спокойно. Такива хранения реално не тежат, особено ако бебето спи близо до нас. По този начин бебешкият ритъм бавно и неусетно започва да се приближава до този на големите и то започва да прави по-големи вечерни или нощни паузи. Това е периодът, в който идва по-дългият сън от 4-6 часа в зависимост от възрастта на бебето.

За много родители практикуването на такъв съвместен сън с бебето в добре прикрепено до тяхното бебешко легло се оказва най-удачният вариант. Той има предимството, освен че ни спестява ставането и нощните разходки, да помага да спим повече, тъй като с времето се научаваме да кърмим в просъница, а и бебето се научава да се обслужва само, докато ние, ако не спим, то поне дремем през това време. Освен това съвместният сън с бебето също се смята за превенция срещи СВДС, тъй като, когато бебето спи близо до майка си, то синхронизира дишането си с нейното, което в съчетание с бебешките фази на сън му помага да не забравя да диша. Важно е да се знае, че все пак има правила и за практикуването на съвместен сън. За да е безопасен той, е най-добре поне през първите 2 месеца бебето да спи в креватче на височината на родителската спалня, което е добре прикрепено за нея. Необходимо е хората, с които ще е бебето (най-често майката и бащата), да не употребяват алкохол, цигари и наркотици. Ако бебето ще спи на леглото на родителите след първите седмици, е добре матракът да не е много мек, за да няма възможност бебето да потъне. Препоръчително е детето да е с отделна завивка и около него да няма меки възглавници, завивки и изобщо неща, в които то би могло да навре главичката си и да стане опасно. Но ако всички мерки за безопасност са налице, то съвместният сън е един е от най-добрите начини да си осигурим достатъчно сън в периода на кърмене.

Независимо от това дали бебето спи при нас или в отделно креватче, често идва период, в който то започва да прави една по-голяма пауза от 4-6 часа по някое време в денонощието. Често това може да е в неудобен за нас период, например от 18-19 до 1-2 часа през нощта, макар на нас да ни е по-удобно да е във времето, в което и ние можем да поспим. Няма нищо лошо, ако това ни пречи, да опитаме лека-полека да изместим тази по-голяма пауза в по-удобния за нас времеви отрязък. Това е добре да стане бавно и постепенно, с грижа и мисъл за бебето, като започнем с малки измествания на кърменията, които искаме да променим. Например ако бебето е започнало да спи след кърмене от около 18-19 ч. до 24-1 часа и след това се буди на всеки 2 – 2,5 – 3ч., а ние предпочитаме то да спи от 22 до към 3-4ч., за да можем да поспим повечко наведнъж, може лека-полека да опитаме да изместим кърменето в 1 часа по-рано, към 22 ч., като постепенно  променяме часа на хранене с половин час по-рано, следвайки отговора на бебето, т.е. като не насилваме нещата и изчакваме бебето лека-полека да се нагоди към това, което ние искаме от него.  Това, което е важно, е да запазим броя кърмения и да не премахваме нощните, като целим само да изместим по-голямата пауза, която е важно да не е по-голяма от около 6ч., дори бебето да е склонно на по-голяма. Както казахме и по-рано, сънят е важен за бебето, но храната на този етап е по-важна. Ако нощните кърмения, независимо колко са чести, не ни пречат, тогава изобщо няма нужда да се опитваме да променяме каквото и да било, стига бебето да има достатъчно на брой хранения и да прави пауза не по-голяма от 6 ч.

Разбира се, каквото и да успеем да постигнем, то най-вероятно ще се загуби, когато започнат да растат зъбите. Въпреки че този период е доста неприятен за повечето майки и бебета и лишава всички вкъщи от сън, в много случаи кърменето може да се окаже единственото средство, което помага на бебето да се успокои. Така дори  да не успяваме да се наспим, както ни се иска, поне ще си спестим продължителните среднощни разходки с ревящо бебе на ръце!

Въпреки това, покрай недоспиването и преумората, някои родители решават, че предпочитат да опитат да спрат нощното кърмене на порасналите си бебета в този период. Ако и Вие сте решили нещо такова, е важно най-напред наистина добре да помислите заслужава ли си, а след това да потърсите алтернативи, които да заместят гърдата при успокоението на бебето, когато го мъчат венците. Такива могат да бъдат освен среднощните разходки и люлеенето на бебето, различните гризалки и гелчета за венци, които се предлагат на пазара. Добре е преди да пристъпите към спиране на нощното кърмене за успокоение, да сте изпробвали различни неща и да имате някаква идея кое действа най-добре на Вашето дете. За съжаление, ако действаме прибързано, може да се озовем в ситуация, при която бебето вече не иска гърда, но в същото време ние нямаме нищо, с което да го успокоим. Най-често това се случва, когато се пристъпи към окончателно отбиване по време на активното зъбоникнене малко преди и около годинката.

Разбира се, кърменето, въпреки че е изключително лесно и удобно за целта, не е единственият възможен начин за приспиване на кърмачето. Има бебета, които просто не се приспиват на гърда, дори и на нас да ни се иска, а има и родители, които предпочитат бебето да заспива по друг начин. Ако вие сте от тях и държите да има ясно разделение между хранене и приспиване, няма нищо лошо в това. Важното е, както посочихме и по-горе, разграничаването да не изключва кърмения и да не води до прекалено големи паузи. Обикновено за да се разграничи кърменето от приспиването, е достатъчно да започнете да откачате бебето от гърдата малко преди да започне да се успива на нея и да опитате да му помогнете да заспи по друг начин, например с люлеене, потупване, бял шум. Ако детето е свикнало да заспива само на гърда, е добре да започнете да го отделяте бавно и постепенно, в началото – когато бебето е заспало, след това – когато още не е съвсем заспало и така, лека-полека, докато стигнете до момента, в който детето ще пусне гърдата, след като се нахрани и след това ще се приготви за сън. Тъй като бебетата и малките деца обикновено нямат изграден свой механизъм за заспиване и често ползват гърдата да им помогне да заспят, е добре преди да пристъпите към премахване на гърдата като такъв механизъм, да въведете и нов ритуал за заспиване, който е удобен и практичен за Вас. При по-малките бебета някои родители предпочитат да използват биберон залъгалка за това, други търсят варианти, които я изключват, за да не им се налага след време да се чудят как да премахнат залъгалката. Каквото и да изберете – залъгалка, потупване, шъткане, приказка, някаква играчка и т.н., важното е да го въведете и след това да премахвате кърменето като механизъм. Това означава, че детето трябва да е приело залъгалката, тя да му е позната  и то да я използва. Същото се отнася и за другите ритуали, т.е. поне 2 седмици заедно с кърменето е добре да изпълняваме и новия ритуал, който искаме да го замести. След това действаме по познатата схема – съкращаваме времето на гърда за сметка на новия ритуал или залъгалката. Хубаво е, ако бебето е по-голямо, например около годинката, да избягваме въвеждането на залъгалка. От една страна, ако не е ползвало до сега, е много вероятно да не можем да го излъжем, а от друга, ако я приеме, може да си вкараме автогол и после да се чудим как да я премахнем (всъщност съвсем успешно се премахва с горните стъпки – въвеждане на нов ритуал и постепенно изместване на стария такъв, но реално няма смисъл да си усложняваме излишно живота).

Вариант за родители, които още от съвсем рано искат да разграничат храненето от приспиването, е след кърмене бебето да се приспива от друг човек. За съжаление, този вариант често е неприложим, когато майката е сама с бебето. Все пак за вечерното хранене обикновено това е възможно, ако имаме наличен партньор, който да е склонен да се лиши от малко сън.

Когато сте практикували съвместен сън с бебето и в някакъв момент решите да преустановите нощното кърмене, може да е добре първоначално да сложите малка преграда, която да затруднява преминаването на детето и след това да преместите и самото креватче на някакво разстояние. Ако бебето спи в родителското легло, тогава може първо да го преместите в легло, долепено до вашето, и след това да преминете към другите стъпки. Всичко това, разбира се, съчетано и с останалите мерки. По този начин, поетапно, може да се работи  и за преместване в собствена стая, ако сте решили, че скоро ще настъпи този момент.

На базата на всичко, обсъдено досега, няма как в някакъв момент да не възникне у нас въпросът:

 Докога, все пак, може да продължат нощните кърмения?

Вече споделихме, че първите няколко седмици, докато се установи стабилна лактация, е важно не само да има нощни кърмения, но и да следим бебето да има достатъчно хранения за 24 часа – най-малко 8, тъй като някои бебета са склонни да проспиват кърмения по една или друга причина. След това е възможно бебето лека-полека да увеличава някои паузи, но както стана ясно, все още е важно да запазим броя кърмения, включително и нощните, не само заради нуждата на бебето от калории, но и заради самата лактация. Освен това около третия месец много бебета започват да се разсейват сериозно през деня и да не се хранят достатъчно добре тогава. В тези ситуации нощното кърмене помага на бебето да си навакса с храненията, когато е тихо и спокойно около него. Понякога, ако детето прави големи нощни паузи в този период и наддаването не е оптимално, е добре да се върнат нощните хранения, поне докато положението се стабилизира.

Когато бебето мине шест месеца и е захранено, нощните кърмения вече може да не са от такова значение и ако много тежат на родителите, е възможно да се започнат бавни и постепенни опити за премахване на тези от тях, които не служат за нахранване на детето, а са повече за успокоение и приспиване. Ако обаче забележим, че нещата не се получават и детето не е готово, не е лошо да стиснем зъби за още малко и да опитаме отново след известно време. Важно е да следваме темповете на развитие на детето си, колкото и понякога те да се разминават с нашите очаквания и желания. Готовността за самостоятелен сън е един от тези етапи. Ако искаме да кърмим по-дълго и приучаването върви добре, е важно да запазим достатъчен брой кърмения, с които да поддържаме добра лактация, като се приема, че около годинката те би трябвало да са приблизително 4 – 6. Когато нощното кърмене не ни пречи, а  ние и бебето се чувстваме добре с него независимо как  и колко често се случва, то няма нищо лошо то да продължи, докогато детето има нужда от това и всички се наспиват нормално.

И накрая, вместо заключение, ще кажем, че кърменето и сънят могат да вървят ръка за ръка толкова дълго, колкото Вие и Вашето бебе имате нужда и сили да го правите. Най-важното е да се съобразявате с нуждите и ритъма точно на Вашата двойка мама и бебе, мислейки както за бебето си, така и за Вас самите. Важно е да намерите какво ще е най-добре точно във Вашия индивидуален случай и за Вашето семейство. Стига да имате достатъчно информация и да сте добре подготвени за това, което се случва и Ви очаква, нещата ще се получат, дори и да се наложи да направите някои промени на плановете си в движение.

Рада Стефанова
Христина Шопова

доброволни консултанти по кърмене към НАПК

Източници:

https://xedra.wordpress.com/2013/03/05/night-feeding/

http://www.podkrepazakarmene.com/bf-sleep-nightbf-148.html