Втори шанс – Предизвикателства в кърменето и успешна релактация

Вили и Тео

Скъпи майки,

Пиша този разказ с цел да вдъхна кураж у тези от вас, които имат трудности с кърменето или пък са изправени пред проблема на релактацията. Описах моята история доста подробно и благодаря предварително на всички, които ще отделят време да я прочетат.

Имаме прекрасен син Теодор на 9 месеца, който за наше щастие се развива чудесно, радва ни и ни изненадва всеки ден с новите си умения. Първо детенце ни е и, също като доста от вас, и аз исках да науча предварително колкото се може повече за кърменето, отглеждането на бебе, първи грижи и т.н. Посещавах (даже и с таткото) курсове за бременни, четях литература, събирах опит от близки; исках да се чувствам максимално подготвена. Както обаче често се случва в живота, ми се наложи да науча доста неща „в крачка”.

Родих секцио поради плацента превия, въпреки че имах „план” да раждам естествено. Раждането мина много добре, медицинският екип се справи чудесно и получих отлични грижи в държавна болница с избор на екип. Видях и целунах бебчето веднага след раждането и още час след операцията една много мила акушерка ми го донесе и го постави на гърда. Аз още не можех да движа краката си след упойката. След 24 часа бебето беше изцяло при мен и въпреки че ми беше трудно да се движа, бях щастлива, че ще имаме успешно начало на кърменето. Фактът, че родих секцио, за миг не ме беше притеснил и бях сигурна, че кърма ще имам.

Кърма, т.е. коластра в първите дни след раждането наистина имах, но същевременно започнаха един след друг уж малки проблеми, които с времето се превърнаха в истинско предизвикателство за мен и сина ми. Сблъсках се с недобре оформени зърна в комбинация с препълнени гърди. Бебето имаше силен сукателен рефлекс, но не успявах добре да го сложа на гърда, а за съжаление и акушерките, които ми даваха напътствия, не бяха толкова опитни или бяха прекалено натоварени, и просто не дадоха адекватни съвети за моята ситуация. Тук е мястото да кажа, че са безкрайно нужни курсове за дообразоване на медицинския персонал по актуални теми, свързани с кърменето, защото масово жените имат проблеми първите дни след раждането, а помощ се търси най-вече от фейсбук групи, форуми и консултанти извън родилното. Всичко това е супер, но за първите дни според мен най-логично би било да се получи адекватна помощ на място в болницата.

И така, поставях бебето много често на гърда, следвах всички съвети, които получавах на място и от близки. Сдобих се с разранени зърна и рагади, а силиконовите протектори, които използвах, защото не можах да се преборя с плоските зърна, ми бяха големи. Аз обаче не знаех точно как трябва да стоят, акушерките също. Бебето продължаваше да се буди много често, а моите гърди бяха все така препълнени.

5 дни след като родих и точно на моя рожден ден бях вече щастлива да се прибера вкъщи с бебчето и на спокойствие в по-големи удобства да се справяме с кърменето. За ден-два разбрах, че имам нужда от съдействие, за да се отърва от силиконовите протектори, които ми се струваха ужасно бреме. Последва домашно посещение от доброволен консултант, жената беше много любезна и почувствах огромно облекчение, когато бебето засука директно от гърда. Имах чувството, че всички трудности са зад гърба ми. Известно време нещата вървяха добре, безсънието и умората си казваха думата, но знаех, че това е нормално. Синът ми сучеше около час и след максимум час и половина сучеше отново. Зърната не зарастваха, аз стисках зъби и мажех с ланолин. Гърдите ми започнаха да се зачервяват на места и имах температура. „Ето ти първото запушване на каналче”, си казах. С помощ от консултантката и приятелки уж овладях ситуацията. Последваха 2-3 седмици с температура, топли компреси преди кърмене, цедене, студени компреси след кърмене, прием на лецитин, хомеопатия, за кратко дори антибиотик. Чувствах се все по-отпаднала, а се опитвах и да се възстановя след операция. Психически станах много лабилна, усещах, че нещо не е наред и започнах да се самообвинявам, че все не поставям бебето правилно. При поредното запушване с възпаление, висока температура и посещение на лекар, се свързах с Христина Янева-Хедра, опитен международно сертифициран IBCLC консултант. Бях готова да остана няколко дни в София, само и само да получа насоки от нея. Оказа се, че тя води обучение на консултанти в Пловдив и успяхме да се видим, дори предложи да разкажа за моите трудности пред курса и направи щателен преглед на бебето.

Тук е мястото да кажа, че при един от прегледите преди това се изрази съмнение за така наречената къса юздичка на езика, но получихме от лекарите информация, че е много незначителен проблем и ще се оправи с времето или евентуално ще се коригира след шестия месец на детето. Бяхме се срещали и с детски УНГ, който се съгласи да коригира малко юздичката с хирургическа ножичка по мое настояване. В общи линии никой не смяташе, че моите проблеми с кърменето произхождат основно от късата юздичка на бебето и свързаните с нея компенсаторни движения при сучене, при които зърната се премачкват.

Когато Хедра ме консултира (бебето беше на месец и няколко дни) аз вече имах ужасно болезнени вазоспазми на зърната. Тя и д-р Попиванова бяха категорични, че късият френулум – тип 3, е основната причина за болките, вазоспазмите, дългото сучене. Синът ми беше силен, изсукваше доста и наддаваше добре на килограми – може би поради това педиатърът не обърна особено внимание на проблема. За нас беше ясно, че трябва да се направи корекция с лазер. Беше много трудно да намерим специалист (стоматолог в нашия случай), който да се съгласи да извърши процедурата на малко бебе, а вазоспазмите и болките ми бяха вече почти нетърпими, затова започнах да се изцеждам по-активно. Корекцията с лазер се случи, когато синът ми беше на 2 месеца. Беше добре направена, той не усети болка по време на процедурата и не се наложи упойка, стоматологът използва единствено малко лидокаин.

Изпълнена с надежда и облекчение, реших около час след процедурата да пробвам да накърмя бебето. Уви, радостта ми бързо стихна след няколко безуспешни опити да засуче – той се разплакваше и се извиваше настрани. Това се повтори и на другия ден. През това време продължих да го храня с изцедена кърма. След нова консултация с Хедра, която отзивчиво отговаряше на безбройните ми въпроси, разбрах, че мястото на процедурата може и да е болезнено, а в допълнение ми разясни, че трябва да изпълнявам няколко упражнения за стимулиране на правилното движение с езичето при сукане. Обърна ми внимание, че въпреки крехката възраст от2 месеца, синът ми вече дълго време е правил компенсаторни движения с езика и може да отнеме време да се научи на правилните такива. Отново обнадеждена, че най-накрая бебето ми ще суче добре от гърда, мен няма да ме боли и ще спестя време, спирайки изцеждането, започнах много старателно да му правя упражненията за езичето 5-6 пъти на ден.
Месец и половина по-късно той сучеше по-добре, но и често отказваше гърдата. Може би защото му давах и от шише или просто беше вече травмиран от всички трудности досега. За съжаление аз имах все още болки в зърната и вазоспазми, въпреки всички положени усилия. Бях опитала всички кремчета и мехлемчета на пазара. Посетих няколко лекари, на пръв поглед нищо страшно според тях – просто много травмирани зърна… Вече бях започнала да чета много за кърменето и в чужди сайтове, защото намирах по-задълбочена информация за “по-странни” случаи. Така разбрах за унгвента на д-р Джак Нюман (педиатър, лектор и основател на Клиника за консултиране по въпросите на кърменето в Канада) , който може и сам да си приготвиш. Реших и това да опитам! 2-3 седмици по-късно болките ми бяха почти отшумели. Всичко изглеждаше много по-добре… с изключение на факта, че синът ми почти беше отказал да суче на гърда. Междувременно бях разредила и изцежданията, защото бях много изтощена от цялата борба.

В допълнение бебето ми трудно заспиваше и през деня, и през нощта, будеше се много често и беше неспокоен. Плачеше често, носех го с часове в ергономичната раница, имаше и трудности с изхождането. Започнах да го храня все по-често с адаптирано мляко, кърмата ми намаля с разреждане на изцежданията. Чувствах се стресирана и изморена, дори някак гневна, че въпреки всичките усилия и търпение, кърменето не потръгна.

В рамките на месец и половина не се бях цедила, синът ми бе сукал броени пъти, по-скоро за успокоение и когато имах късмета да засуче. През това време той приемаше адаптирано мляко.

Много се възхищавах на всички мои приятелки, които кърмеха успешно и се радвах на майките, които виждах да кърмят бебетата си навън. Отстрани ми изглеждаше, че нещата се случват много естествено; разбира се, сигурно всички са имали трудности, но за мен чувството просто така да си седя и да си кърмя без гримаси от болка и припотяване, или пък без някакъв тип „борба” бебето да засуче, така и си остана непознато.

Вече се бях примирила с факта, че положих много старание синът ми да приема кърма, но така се стекоха обстоятелствата, че прекратих по-рано. Бях свикнала с цялата организация около приготвянето на шишетата, а тя не е за подценяване, особено когато бебето си хапва добре през нощта. Тео имаше проблеми със запек, газове и силни колики още от първия му месец, но междувременно оплакванията се бяха засилили още повече. Появиха се и  обривчета по лицето. Не исках да чакам дълго и да гадая какви са причините, затова проведохме консултации с гастроентеролог и алерголог, направихме обстойни изследвания, част от които бяха доста стресиращи.  В крайна сметка се установи алергичен и алиментарен колит/алергия към белтъка на кравето мляко (АБКМ). При този вид алергия се изключва консумацията на всички млечни и съдържащи мляко продукти от бебето и майката, ако кърми. В допълнение детето даде реакция и срещу яйца. Преминахме на специално хидролизирано мляко за деца с алергии, което има наистина неприятен мирис у вкус.

През цялото това време мен ме глождеше едно разрастващо се желание отново да давам кърма на сина ми, особено след препоръки на лекарите, че колкото и малко да имам, за него и възпалените му черва ще е от голяма полза. Със сигурност някои ще сметнат, че усилията, които последваха оттук нататък, са били излишни. Малко след като той навърши 5 месеца установихме алергията, а седмица след като стана на 6 месеца, вече бях започнала с релактацията. Свързах се с Хедра веднага след като взех решение, че ще опитам да увелича количеството кърма. С нейна помощ и с подкрепата на д-р Елица Анастасова от Пловдив, която води курсове за бременни и е преминала през курса на обучение по кърмене на НАПК, положих началото на втората част от кърмаческия ми период. След месец и половина прекъсване, започнах редовно и усърдно изцеждане и прием на лекарство по специална схема, консултирани с двете.

Започнах да се цедя на интервали през 2 до 4 часа, като не спазвах точно определени часове, а просто се стараех да имам около 7-8-10 изцеждания в денонощие. Ангажиментът е голям. Имах мотивация, но пък не исках цеденето да се превръща и в някакъв ужасен ритуал и да се чувствам нон-стоп притисната и заклещена вкъщи до помпата, със заети ръце и ревящо бебе. На първо място бях взела вътрешното решение, че ще дам всичко от себе си, но няма да е на всяка цена и колкото кърма успея да изцедя, пак ще е от полза за сина ми. Това ме отпусна и не треперех толкова над всеки милилитър, не че не гледах често в шишетата, но бях релаксирана и вярвах, че количеството ще се увеличи. На второ място инвестирах в хубава помпа и аксесоари, които ми улесняват ежедневието.

Няма какво да се лъжем, ексклузивното цедене само по себе си е огромен труд, отнема по 3-4 часа на денонощие, а пък за релактация само с помпа без сучещо бебе, може да се сетите сами. Хедра беше така добра да ме консултира още преди месеци за избор на помпа, но този път аз си купих и още една от същата марка. Едната е „heavy duty“ от професионален клас, като тези по болниците, със силен мотор, самостоятелно регулиране на скорост и вакуум, акумулаторна батерия. Двойна електрическа, но много щадяща гърдите и тиха! Важно е да е тиха, повярвайте ми.

От Амазон си поръчах и бюстиета за цедене – много нужни, ако човек се цеди постоянно. С тях двете ръце са свободни, може да се стане, да се свърши нещо, да се полюлее бебето, ако е малко (аз дори съм го вдигала). Дори като излизам навън в много от случаите си нося малката помпа и съм с бюстието за цедене. Цедила съм се в колата, у приятели, дори навън в парка, покрита с престилка за кърмене. Винаги е по-лесно, когато има придружител, който евентуално да занимава бебето, ако се наложи, но съм се справяла много пъти и сама. Човек става креативен!

Относно някои похвати за цедене, които научих: винаги изцеждам гърдите максимално до край, стимулирайки слизането на няколко порции мляко. В моя случай това е важно за увеличаване на количеството. А именно: след първата порция мляко, стимулирам отново с функцията „масаж”, т.е. на висока скорост и слаб вакуум известно време и след това пак минавам на нормалния режим на цедене. Тази процедура повтарям 2-3 пъти.

Често прилагах и „powerpumping” или „cluster pumping”: в рамките на час първо изцеждах гърдите до край, после правих почивка 5-10 минути и после пак цедях, дори и на сухо, или пък в рамките на няколко часа през деня цедях много често, някой път през 20-30 минути за кратко. Освен регулярното цедене с помпа, в първите седмици често се изцеждах и на ръка. За мое улеснение и коректно проследяване на количествата за денонощие използвам безплатно приложение „pumping tracker” за iPhone. Със сигурност има такива и за други телефони. Много е удобно и лесно, може да се проследяват количества за седмица, месец, да се правят отчети за замразена и прясна кърма, да се следи продължителност на цедене, има функция за напомняне, че е време за цедене и др.

Така с помощта на редовно цедене, добавки, много желание и упоритост, успях да възвърна кърмата си и да увелича количеството от 5-10 мл (за денонощие) до 500 мл за 1 месец и малко, и да стигна до 750-830 мл в рамките на 2 месеца. В момента Тео пие все още големи количества кърма, защото го захранихме по-бавно и плавно заради алергията, а и той определено обича кърмата. Аз съм все още на безмлечна диета, цедя се по 4-6 пъти в денонощие. Понякога ми дотягат и диетата, и цеденето, но по-силно е чувството на щастие, че успях отново да давам кърма на сина ми! Не се възприемам като майка-героиня, въпреки че съм горда от постигнатото. Благодарна съм на моите близки и приятели за подкрепата, най-вече на мъжа ми, който така търпеливо посрещаше всеки мой щур опит да се справя с кърменето. Много благодаря на д-р Анастасова и на Хедра, която е винаги насреща за моите безброй въпроси и ми дава безценни съвети. Надявам се с този по-подробен разказ да дам идеи на майки, които се цедят, как да улеснят ежедневието си и да им вдъхна кураж, че много предизвикателства са преодолими.

С обич,

Вили и Тео