Хигиена на гърдите – кога и как?

Terje Adler - terjeadlermork.com

На много места все още може да се срещнат препоръки за измиване на гърдите преди и/ли след кърмене с цел поддържане на добра хигиена и избягване на инфекции.

Ние всички сме свикнали да си мием ръцете много често, особено преди хранене, а също и да измиваме приборите и съдовете след всяка употреба. Когато се използват шишета за хранене на бебето, те също не само се мият, но и се стерилизират преди употреба. Съответно на пръв поглед такава препоръка за миене на гърдите преди и след кърмене изглежда много логична и разумна. Дали всичко това обаче е приложимо към гърдите и какъв е ефектът от миенето върху тях?

„В родилния дом ми казаха да измивам гърдите с вода и сапун преди всяко кърмене“.

Практиката за миене на гърдите с вода и сапун преди кърменето всъщност може много да навреди.

Природата се е погрижила добре за гърдите – по време на бременността вероятно сте забелязали едни подобни на брадавички или надигнати пъпки образувания по ареолата. Това са Монтгомеровите жлези – те са вид мастни жлези, чиято функция е да отделят малко количество секрет. Този секрет има две важни функции – първата е да омазнява и поддържа еластична нежната кожа на ареолите и зърната. Втората е обонятелен фар за бебето – секретът има мирис, който е същият като мириса на околоплодните води и насочва бебето към гърдата.

Когато гърдите се мият със сапун 6-12 пъти на денонощие, този секрет се отмива, нежната кожа много лесно се изсушава и напуква, става ранима от всякакви външни въздействия. Така вероятността зърното да се нарани и възпали става много по-голяма. Същото се случва и при „профилактичното“ използване на кремове за зърна, които изискват постоянно отмиване преди кърмене. За да щадите зърната си, е важно да се използват кремове без отмиване – за предпочитане са такива, които съдържат само медицински пречистен ланолин, без никакви допълнителни съставки.

Използването на сапун върху зърната има още няколко негативни страни – ароматите в него прикриват естествения мирис на кърмата и понякога бебетата може да откажат да засукват гърда, която мирише на синтетични аромати, които по никакъв начин не предизвикват асоциация за храна.

Почистването на гърдите с кърпички за гърди също никак не е разумна идея. Ако разгледате съставките, които се съдържат в кърпичките, ще установите, че в тях, наред с 4 вида парабени има и такива неща като млечен и пшеничен протеин! Със сигурност не желаете подобни неща да попадат върху гърдите и оттам в устата на бебето.

Може би най-значимата вреда, която се нанася от постоянното миене, стерилизиране и чистене по всякакъв начин на гърдите при здрава майка и здраво бебе обаче е съвсем неподозирана за повечето хора.

Ние всички сме свикнали да мислим за бактериите, които живеят върху кожата ни, като за врагове и болестотворни агенти. Фактите обаче са много по-сложни от това. Наред с потенциалните причинители на заболявания, в нас и върху нас живее милиардна колония бактерии, които са част от имунната и храносмилателната ни система. Освен че ни снабдяват с вещества, които са ни нужни и помагат на храносмилането, полезните бактерии върху кожата и върху лигавиците ни поддържат среда, която е неблагоприятна за вредните микроорганизми.

Постоянното използване на различни антибактериални агенти не подбира кой е враг и кой – приятел. Наред с унищожаването на патогените, те унищожават и полезните бактерии, като така нарушават равновесието. Едновременно с това болестотворните микроорганизми с течение на времето си създават устойчивост към повечето вещества, които използваме в борбата с тях. Така постигаме две изключително неприятни за нас неща. От една страна, нарушаваме крехкото равновесие на микробиома върху кожата, като унищожаваме и полезните бактерии и даваме възможност на патогените да се размножават повече. От друга страна, даваме възможност на патогените да си изработват устойчивост и да стават все по-нечувствителни към често използваните антибактериални вещества.

Измиването на гърдите с цел предпазване от бактерии е практически безсмислено и по друга причина. Устата на бебето изобщо не е стерилно място – в нея живее собствен микробиом, който наброява стотици различни микроорганизми и понякога именно там е причината за мастити и инфекции при майката (напр. когато бебето е носител на стафилококова инфекция в носоглътката или когато в устата на бебето се развие гъбично заболяване-млечница).

Самата кърма също не е стерилна и никога не е била. Освен че в нея се съдържат част от кожните бактерии на майката, е доказано, че в кърмата се съдържа собствен микробиом от над 700 различни вида бактерии. Част от тях преминават през така наречената ентеро-мамарна ос, т.е. се пренасят от червата в кърмата – това най-често са пробиотичните щамове, които са изключително важни за създаването на полезната флора в червата на бебето.

Като сме наясно с общите факти по бактериалната колонизация на гърдата и на кърмата, какво да правим тогава – какво означава поддържане на нормална хигиена по време на кърмене и как да се грижим за гърдите?

Начинът да пренесете патогенни бактерии в устата на бебето по време на кърмене е не чрез гърдата, а чрез ръцете ви, които я пипат. Затова миенето със сапун преди кърмене трябва да е на ръцете, а не на гърдата. Това е и причината да не е никак добра идея стаите за кърмене на публични места да се помещават при тоалетните (и да се почистват заедно с тях с едни и същи ръкавици, парцали и препарати, както най-често се случва).

За здравите и ненаранени гърди и зърна е напълно достатъчно да бъдат измивани с вода и неутрален (за предпочитане несъдържащ антибактериални вещества! и силни аромати) сапун или душ гел веднъж дневно по време на ежедневния душ. Ако прецените, че има нужда от почистване на ареолите и зърната през деня, може просто да изплакнете с чиста вода, без използване на препарати.

Самата кърма подхранва кожата на ареолите, антибактериална е (в нея се съдържат както антитела, така и живи клетки-макрофаги, които унищожават патогените) и съдържа растежни фактори, които подпомагат възстановяването на малки ранички. Затова засъхването на кърма върху зърната не само не е нехигиенично, а е полезно за гърдите. Ако обаче гърдите ви много текат и използвате подплънки за сутиена, е важно да сменяте подплънките често, тъй като се мокрят и поддържат постоянно влажна среда, която не е полезна.

Разбира се, при изявени инфекции в устата на бебето и разранени зърна при майката препоръките за хигиената са различни – както са различни грижите за здрава кожа и за рана. В тези ситуации вашият лекар може да препоръча почистване на раничките с вода и сапун няколко пъти на ден или измиване на гърдите след кърмене, за да не се прехвърли върху тях съществуващата инфекция от бебето.

Казано накратко – при здрава майка и здраво бебе поддържането на нормална чистота на тялото с ежедневен душ и миенето на ръцете преди да сложите детето на гърда са напълно достатъчна „хигиена на кърмене“ както в дома ви, така и извън него.

                                                                                             Христина Янева – Хедра,
                                                                                             IBCLC

.

Прочетете и статията Значение на фактори от кърмата за развитието на детския имунитет.

.

Библиография:

1. Fernández L1, Langa S, Martín V, Maldonado A, Jiménez E, Martín R, Rodríguez JM. (2013) The human milk microbiota: origin and potential roles in health and disease. Pharmacol Research 69(1):1-10.

2. Fernández L1, Langa S, Martín V, Jiménez E, Martín R, Rodríguez JM. The microbiota of human milk in healthy women.Cell Mol Biol (Noisy-le-grand). 2013 Nov 3;59(1):31-42.

3. Martín R, Langa S, Reviriego C, Jimenez E, Marin ML, Xaus J, Fernandez L, Rodriguez JM. Human milk is a source of lactic acid bacteria for the infant gut. J Pediatr 2003;143:754–8.

4. Hunt KM, Foster JA, Forney LJ, Schütte UME, Beck DL, et al. (2011) Characterization of the Diversity and Temporal Stability of Bacterial Communities in Human Milk. PLoS ONE 6(6): e21313. doi: 10.1371/journal.pone.0021313

5. Jiménez E, Fernández L, Maldonado A, Martín R, Olivares M, Xaus J, et al. (2008) Oral administration of lactobacilli strains isolated from breast milk as an alternative for the treatment of infectious mastitis during lactation. Applied and Environment Microbiology 74:4650–5.

6. S D. P., S V.V., S N.D.. Comparison Of Oral Microbiota In Various Modes During Births – Viz., Normal, Induced, Episiotomy, Forceps, Cesarean And Premature Neonates. The Internet Journal of Dental Science. 2010 Volume 10 Number 1.

7. Nelson-Filho, Paulo, Borba, Izabela Goncalves, Mesquita, Kessia Suenia Fidelis de, Silva, Raquel Assed Bezerra, Queiroz, Alexandra Mussolino de, & Silva, Lea Assed Bezerra. (2013). Dynamics of Microbial Colonization of the Oral Cavity in Newborns. Brazilian Dental Journal, 24(4), 415-419. Retrieved March 29, 2015, from http://www.scielo.br/scielo.php?script=sci_arttext…. 10.1590/0103-6440201302266.

8. Urbaniak C, Cummins J, Brackstone M, et al. Microbiota of Human Breast Tissue. Macfarlane GT, ed. Applied and Environmental Microbiology. 2014;80(10):3007-3014. doi:10.1128/AEM.00242-14.