Лекарствена терапия при специфични заболявания по време на кърмене

_________________________________________________________________________________

Статията има само информативен характер. Никога не започвайте самолечение, ако не сте го обсъдили с Вашия лекар или фармацевт. Преценката за избор на подходяща терапия е винаги индивидуална, като се отчитат всички налични здравословни фактори от страна на майката и кърмачето.
_________________________________________________________________________________

Кърмене и лекарства, част II: Налага ли се отбиване при заболяване и лечение на майката?

Антихипертензивни лекарствени средства (лекарства срещу повишено кръвно налягане):

Приложението на лекарствени средства, съдържащи Methyldopa и Hydralazine, по време на бременност не е показало значими нежелани лекарствени реакции при плода. Изследвания, провеждани за определяне на нивото им в кърмата, показва, че то е много ниско и не са документирани неблагоприятни ефекти върху кърмачето. В този ред на мисли е удачно, ако е необходима лекарствена терапия, да се започва с препарат, съдържащ някое от тези две активни вещества.

Калциевите антагонисти са вариант на втори избор. Провеждани са изследвания за ефектите на Nifedipine и Verapamil върху кърменето и кърмачето, които показват, че концентрацията на тези вещества в кърмата е ниска и не са установени значими клинични промени при кърмачетата. Вашият лекар може да изпише Nifedipine и за терапия на тежък вазоспазъм на зърната, което не е повод за прекъсване на кърменето.

Употребата на бета-блокери (в частност Atenolol, Acebutolol и др.) трябва да се избягва поради документирани нежелани ефекти върху кърмачето, включващи цианоза, брадикардия, силно понижение на кръвното налягане. Ако все пак лекарят прецени, че това е единствената възможна терапия, е нужно да се проследява изключително внимателно здравословното състояние на бебето. Някои бета-блокери преминават в по-малко количество в кърмата, което е важно при избора на подходящото лекарство.

АСЕ-инхибиторите трябва да се избягват като терапия на майката, докато бебето е с още недоразвити собствени механизми за адекватен контрол на кръвното налягане. След първите няколко месеца може да се обмисля терапия с Enalapril или Captopril, поради сравнително по-слабото преминаване в кърмата.

Употребата на диуретици по време на кърмене е свързана с някои ограничения. Изследванията показват, че приложението на тиазидни диуретици с дълъг полуживот може да доведе до намаляване на количеството кърма. Ето защо е разумно да се намери алтернативна терапия поне през първите 6-8 седмици на кърмачето, както и да се следи внимателно за намаляване на кърмата след това.

Кортикостероиди:

Като цяло кортикостероидите не преминават много добре в кърмата, което дава основание да се смята, че инцидентното приложение на кортикостероид (за овладяване на остър алергичен инцидент например) не е повод за преустановяване на кърменето. Прилагането на инхалаторни кортикостероиди при кърмещи майки с астма не е свързано с наблюдавани нежелани лекарствени реакции при детето и в общия случай не трябва да бъде повод за притеснения или ограничения в кърменето. Използването на локални средства (мази, кремове), съдържащи слаби кортикостероиди, също не е било свързано с нежелани реакции при бебето, тъй като частта от лекарственото вещество, която достига до кръвта на майката, респ. кърмата, е минимална. Не така обаче стоят нещата при групата ма мощните кортикостероиди. При тях приложението по време на кърмене, особено когато е върху голяма площ от тялото на майката и за по-продължителен период от време може да има нежелани ефекти върху бебето и е важно внимателно да се прецени съотношението полза-риск.

Препарати за лечение на заболявания на щитовидната жлеза (тироидни и антитироидни лекарствени средства)

Поради завишената честота на заболяванията на щитовидната жлеза в последните години, искам да обърна особено внимание на тази част от статията. Основният ми мотив е, че все още много лекари съветват майките да приключат с кърменето при поставяне на диагнозите хипо- или хипертиреоидизъм, което не е нужно в общия случай.

При хипотиреоидизма основната цел на внасянето на Л-тироксин отвън е майката да достигне до т.нар. еутироидно състояние, при което плазмените нива на щитовидни хормони са като при всяка здрава жена. Когато настъпи това състояние е съвсем логично, че няма разлика по отношение на кърменето в това дали майката е с хипофункция на щитовидната жлеза, или не. И респективно нищо не налага прекъсване или ограничаване на кърменето. Няма ограничения в продължителността на лечението, стига да се поддържа еутироидното състояние на майката.

В допълнение искам да обърна внимание, че възникването на хипофункцията на щитовидната жлеза има в голямата си част имунна компонента, т.е. в тялото на болния се образуват антитела срещу собствените му клетки. Както знаете, продължителното кърмене е важна превенция на автоимунните заболявания и по този начин, кърмейки бебето си, вие намалявате риска да развие заболяването в по-късна възраст. Повече за имунните свойства на кърмата може да прочетете в тази статия.

Лекарствената терапия на хиперфункцията на щитовидната жлеза се извършва основно с препарати, съдържащи Propylthiouracil и Thiamazole.

Съществуват множество изследвания за приложението Propylthiouracil и Thiamazole при кърмещи жени, при които няма документиран нито един случай на промяна във функцията на щитовидната жлеза на бебето. За ваше успокоение може да обсъдите с педиатъра на детето да следите периодично нивата на TSH при бебето.

Упойки за локално и системно приложение

Съвременното схващане за кърмене след прилагане на упойка е то да започне в момента, в който майката е в съзнание и може да постави бебето на гърдата. Използваните упойки в практиката, независимо дали са интравенозни или инхалаторни, са в общия случай с къс полуживот, което дава възможност да бъдат бързо елиминирани от кръвта на майката, респективно от кърмата. Изследванията върху кърмачета, чиито майки са били подложени на наркоза, не показват нежелани лекарствени реакции.

Прилагането на т.нар. „зъболекарски упойки” също не е причина за прекъсване или ограничаване на кърменето. В момента, в който почувствате, че упойката не действа, може спокойно да кърмите детето си.

Как да ограничите ефекта на лекарствата върху кърмачето?

- Не употребявайте медикаменти, включително хранителни добавки, билки и др., освен ако не е крайно необходимо. Въпреки че повечето лекарства са с много нисък риск за кърменето и бебето, единици са лекарствата или добавките с нулев риск.

- Задължително информирайте назначаващия терапията лекар, че кърмите. Почти винаги е възможно да се избере от дадената терапевтична група лекарство с минимален ефект върху бебето и кърменето.

- Не пропускайте да информирате, ако бебето Ви е със заболяване на централната нервна система, черния дроб или бъбреците, ако има метаболитно заболяване, ако е било родено преждевременно и ако скоро е прекарало инфекциозно заболяване, както и ако смятате, че има нещо в здравословното му състояние, което е важно да се отбележи.

- Винаги обсъждайте с лекуващия Ви лекар назначената терапия, очакваните ползи за Вас и потенциалните рискове за бебето.

- Организирайте приемането на лекарството да е непосредствено след кърмене или преди някоя по-голяма пауза за денонощието, ако има такава. Спазвайте препоръките на лекаря или фармацевта за честотата на дозиране и времето спрямо приема на лекарството, в което трябва да ограничите кърменето (ако се налага). Така ще дадете време на организма Ви да преработи голяма част от лекарството и да намали концентрацията му в кърмата.

- Ако лекарят Ви препоръча ограничаване на кърменето или отбиване, опитайте да потърсите поне още едно мнение от специалист. Медицинските специалисти от НАПК сме винаги на разположение за коментар и предоставяне на информация за взимане на решение.

маг.фарм. Марияна Енева-Димитрова
клиничен фармацевт,
доброволен консултант по кърмене към НАПК

Библиография:

Drugs in Pregnancy and Lactation, Briggs G, Freeman R, Yaffe S. 2008. Williams & Wilkins Publishers. Baltimore, MD.

Hale, Thomas. Medications and Mothers’ Milk. 14th edition, 2010. Hale Publishing.

Hale, T. Ph.D. Clinical Therapy in Breastfeeding Patients. 3st edition, 2010. Hale Publishing.

Nice, F. Nonprescription Drugs for the Breastfeeding Mother. 2nd Ed. 2011. Hale Publishing.

Riordan, J. (2010) 4th ed. Breastfeeding and Human Lactation. Boston: Jones & Bartlett Publishers, Inc.

The transfer of Drugs and Other Chemicals Into Human Milk. AAP Committee on Drugs. PEDIATRICS Vol. 108 No. 3 September 2001, p. 776-789.