Кърмене и лекарства, част I. Болкоуспокояващи, противовирусни, антибиотици и др.

_________________________________________________________________________________

Статията има само информативен характер. Никога не започвайте самолечение, ако не сте го обсъдили с Вашия лекар или фармацевт. Преценката за избор на подходяща терапия е винаги индивидуална, като се отчитат всички налични здравословни фактори от страна на майката и кърмачето.
_________________________________________________________________________________

Кърмене и лекарства: налага ли се отбиване при заболяване и лечение на майката?

За по-голямата част от кърмещите майки представлява огромно притеснение приемането на лекарства и хранителни добавки по време на кърмене. Всеки ден чувам въпроса: „Мога ли да продължа да кърмя? Болна съм, лекарят ми изписа … и ми каза веднага да спирам кърмата…”

Рязкото отбиване е тежко решение, с последици както за майката, така и за бебето. Изследванията показват, че в голяма част от случаите не се налага спиране на кърменето, а пропускане само на едно или няколко кърмения, създаване на такава организация, че приемът на лекарството да е непосредствено след кърмене, преди най-голямата пауза за денонощието и т.н. Ако лекарят е посъветвал да се спре кърменето, е разумно да се обърнете към друг лекар или фармацевт, за да получите още едно професионално мнение за влиянието на лекарството върху бебето или самия процес на образуване на мляко.

Кои са най-често използваните лекарства по време на кърмене и какво е тяхното влияние върху бебето и образуването на кърма?

Практиката ми показва, че най-често поводи за притеснение са приемането на болкоуспокояващи и температуропонижаващи лекарства, прилагането на упойки, лекарства за лечение на високо кръвно налягане, лечението с антибиотици и медикаменти, използвани за коригиране на хормонални проблеми (основно на щитовидната жлеза).

Също така притеснение представлява изборът на подходящо противозачатъчно средство, в частност на лекарствения продукт за спешна контрацепция. Повече по темата за предпазване от забременяване може да прочетете в статията „Кърмене и контрацепция”.

Болкоуспокояващи и температуропонижаващи:

• Paracetamol – Може да бъде използван при висока температура и болка. Не притежава противовъзпалително действие. Желателно е лекарствената форма (сироп, капсула, таблетка, супозитория) да бъде приета непосредствено след кърменето, за да се намали количеството на активното вещество в кръвта на майката до следващото кърмене. Времето, в което концентрацията му в кърмата е най-висока, е около 2 часа след приема на съответната доза. Добре е в рамките на 30 минути преди и след този максимум да не се кърми, ако искате да снижите концентрацията на веществото в кърмата до минимум. Paracetamol е в списъка на СЗО и на Американската педиатрична асоциация за лекарства, съвместими с кърменето.
• Ibuprofen – Може да бъде средство на избор при висока температура и болка. Притежава противовъзпалително действие, което го прави подходящ при различни състояния, изискващи употреба на намаляващо възпалението (зачервяване, оток, болка) средство. Поради този ефект е налице теоретичен риск от кървене, което трябва да се има предвид при недоносени бебета, както и такива с увредена функция на черния дроб и/или бъбреците. Времето, в което концентрацията му в кърмата е най-висока, е около 3 часа от приема на съответната доза и е добре в рамките на 30 минути преди и след този максимум да не се кърми. Ibuprofen е в списъка на СЗО и на Американската педиатрична асоциация за лекарства, съвместими с кърменето.
• Metamizole sodium – В България е познат основно под търговските имена Аналгин, Проалгин, Хексалгин и др. Може да бъде прилаган при много висока температура или болка, неподдаващи се на терапия с Paracetamol или Ibuprofen. Не е удачно използването му като първи избор на терапия, поради малкото данни за ефекта му върху кърменето и потенциалния риск от развитие на агранулоцитоза. Времето, в което концентрацията му в кърмата е най-висока, е около 2 часа от приема на съответната доза и е добре в рамките на 30 минути преди и след този максимум да не се кърми. Включен е в списъка на Американската педиатрична асоциация за лекарствата, съвместими с кърменето.
• Indomethacin, Diclofenac, Ketoprofen – прилагането на различни лекарствени форми (таблетки, капсули, супозитории, гелове и мази), съдържащи тези активни вещества, се счита за безопасно за бебето. Поради факта, че притежават противовъзпалително действие, е налице потенциален риск от кървене, което е важно да се има предвид, когато бебето е недоносено или има бъбречни и/или чернодробни проблеми. Прилагането на лекарствения продукт трябва да бъде за най-кратко време и в най-ниската доза, която води до положителен здравословен ефект.
• Acetylsalicylic acid (Aspirin, Acetysal, Asperan и др.) – поради документирани нежелани лекарствени реакции при бебета, чиито майки са приемали лекарството, както и поради опасност от потенциално животозастрашаващото състояние Синдром на Рей, не е препоръчително прилагането на високи дози от лекарството. Под лекарско наблюдение на бебето и майката е възможно прилагането на антитромботична доза (75-100 мг дневно).  Американската педиатрична асоциация го определя като „асоцииран с значими ефекти при някои кърмачета и трябва да бъде прилаган при кърмещи майки с повишено внимание”.
• Опиоидни болкоуспокояващи – Fentanyl, Meperidine, Pethidine, Morphine, Methadone – приложението им става само по лекарско предписание в специфични ситуации. Нито едно от тях не изисква прекратяване на кърменето, а само по-строго проследяване на двойката майка-бебе и оценка на фактори като възраст на бебето, налични заболявания и др.

Антибиотици, противовирусни и противогъбични лекарствени средства:

Най-често употребяваните антибиотици при кърмещите майки са тези от групите на пеницилина, цефалоспориновите и макролидните антибиотици. Изследванията показват, че много малка част от тях достига до кърмата, а оттам и до бебето, което ги прави подходящи за употреба по време на кърмене. Американската педиатрична асоциация ги поставя в групата на съвместимите с кърменето.  Документираните ефекти при бебетата са свързани основно с промени в чревната микрофлора. Поради тази причина винаги, когато консултирам майки, на които се налага да приемат антибиотик, ги съветвам да приемат пробиотици и да дават пробиотици и на бебето, докато трае антибиотичното лечение, както и поне 10 дни след това. По този начин се намалява рискът от развитие на дисбактериоза и свързаните се нея проблеми.

Прилагането на локални противогъбични препарати (върху кожата, вагинално и т.н.) не води до значими концентрации в кърмата и се счита за безопасно. Краткотрайното перорално приемане на лекарствени средства от групата на азолите (Fluconazole, Itraconazole и др.) също се счита с нисък риск. Тъй като тези лекарствени средства имат ефект върху специфични чернодробни ензими, е възможно да повлияят метаболизма на бебето. Особено когато са налице здравословни проблеми при него (по-дълга жълтеница, тежко инфекциозно заболяване и др.) е много важно лекарят да прецени предписанието. Добре е да се знае, че тези лекарства не са подходящи за продължителна терапия на кърмещата майка.

Прилагането на противовирусни средства (Acyclovir, Pencyclovir и др.) за локално лечение на херпесна инфекция не е свързано с повишен риск за кърмачето. Също така, поради по-слабото преминаване в кърмата на тези лекарствени вещества, е приемливо да продължи кърменето при перорално или венозно прилагане на противовирусните средства от тази група. В отделна статия ще бъде описано приложението по време на кърмене на лекарствени средства за лечение на специфични вирусни заболявания (СПИН, вирусни хепатити и др.).

Как да ограничите ефекта на лекарствата върху кърмачето?

- Не употребявайте медикаменти, включително хранителни добавки, билки и др., освен  ако не е крайно необходимо. Въпреки че повечето лекарства са с много нисък риск за кърменето и бебето, единици са лекарствата или добавките с нулев риск.

- Задължително информирайте назначаващия терапията лекар, че кърмите. Почти винаги е възможно да се избере от дадената терапевтична група лекарство с минимален ефект върху бебето и кърменето.

- Не пропускайте да информирате, ако бебето Ви е със заболяване на централната нервна система, черния дроб или бъбреците, ако има метаболитно заболяване, ако е било родено преждевременно и ако скоро е прекарало инфекциозно заболяване, както и ако смятате, че има нещо в здравословното му състояние, което е важно да се отбележи.

- Винаги обсъждайте с лекуващия Ви лекар назначената терапия, очакваните ползи за Вас и потенциалните рискове за бебето.

- Организирайте приема на лекарството така, че да е непосредствено след кърмене или преди някоя по-голяма пауза за денонощието, ако има такава. Спазвайте препоръките на лекаря или фармацевта за честотата на дозиране и времето спрямо приема на лекарството, в което трябва да ограничите кърменето (ако се налага). Така ще дадете време на организма Ви да преработи голяма част от лекарството и да намали концентрацията му в кърмата.

- Ако лекарят Ви препоръча ограничаване на кърменето или отбиване, опитайте да потърсите поне още едно мнение от специалист. Медицинските специалисти от НАПК сме винаги на разположение за коментар и предоставяне на информация за взимане на решение.

-

маг. фарм. Марияна Енева-Димитрова
клиничен фармацевт,
доброволен консултант по кърмене към НАПК

_

Библиография:

Drugs in Pregnancy and Lactation, Briggs G, Freeman R, Yaffe S. 2008. Williams & Wilkins Publishers. Baltimore, MD.

Hale, Thomas. Medications and Mothers’ Milk. 14th edition, 2010. Hale Publishing.

Hale, T. Ph.D. Clinical Therapy in Breastfeeding Patients. 3st edition, 2010. Hale Publishing.

Nice, F. Nonprescription Drugs for the Breastfeeding Mother. 2nd Ed. 2011. Hale Publishing.

Riordan, J. (2010) 4th ed. Breastfeeding and Human Lactation. Boston: Jones & Bartlett Publishers, Inc.

The transfer of Drugs and Other Chemicals Into Human Milk. AAP Committee on Drugs. PEDIATRICS  Vol. 108 No. 3 September 2001, p. 776-789.