Кърменето – прекрасно изживяване, свързващо ни в неповторима симбиоза

Ема е дългоочаквано и много желано дете. Още преди появата й направихме всичко възможно, за да осигурим по-добър старт на живота й. Кърменето, разбира се, беше съществена част от плановете ми. Посветих доста време, за да се информирам. Четях статии, форуми и блогове. Подготвих всички важни за кърмачките атрибути – от помпа за кърма до подплънки и контейнери. Щях да ставам майка! Какво по-хубаво от това да кърмя детето си!

Нещата обаче не винаги се случват според представите ни… Имах трудно раждане, с голяма кръвозагуба и последвала тежка анемия. Не започнахме добре. Объркана и уморена, кърмех бебето само когато ми го носеха. Имах нужда от сън и почивка. Съвсем забравих за статиите, за помпата… Прибрахме се у дома със съвети да дохранвам с мляко за кърмачета заради оскъдното количество кърма. Реших да опитам да поправя нещата, доколкото е възможно, и още на следващия ден се свързах с консултант по кърмене – Деси Разсадова. Поговорихме, обясних ситуацията и получих ценни съвети за увеличаване на лактацията. Този разговор ми помогна да подредя мислите си, да се съвзема и да начертая план за действие.

Веднага включих допълнително цедене непосредствено след кърмене, също и между храненията. В повечето случаи отделената кърма при цеденето не надвишаваше 10 – 15 мл, но продължих с надеждата, че количествата постепенно ще се увеличат. Успоредно с това намалявах дохранването с добавка.

Не спирах да чета и да опитвам всячески да увелича количеството кърма. Включих лактогонни чайове, фенугрийк, различни храни, пиех повече вода. Още от самото начало кърмех на поискване и се стараех да имам поне 2 нощни хранения.

Когато забелязах напредък, реших да опитам да премахна напълно добавката от мляко за кърмачета. Свързах се с Хедра и след като я запознах с историята ни, тя препоръча постепенното намаляне на добавката до напълното й изключване след няколко дни.

Десетина дни преди контролния преглед при педиатъра задвижих плана в действие. Намалих постепенно добавката, увеличих още цеденето и след 3-4 дни напълно премахнах адаптираното мляко. За съжаление, контролният преглед при педиатъра отчете спад в теглото и отново въведохме дохранването. От тогава до отбиването на Ема на 7 месеца аз не престанах да следя количества. Продължих всячески да стимулирам лактацията, въпреки че дохранването остана до края – но в резултат на всичките ми усилия около половината от храненето й беше кърма.

Тук е момента да спомена, че освен практически съвети за увеличаване на лактацията, получих и много силна, чисто емоционална подкрепа. Повечето, срещнали проблеми при кърмене, знаят през какъв хаос от чувства преминава родилката. Вина, че не се справям, че не съм пълноценен родител; чувството за безпомощност, защото не контролирам нещата, несигурност и страх, да не се отбие детето, гняв към самата себе си, че допуснах поредица от малки грешки през първите, най-важни дни… Всеки ден беше агония и вместо да се радвам на миговете на близост с Ема, аз страдах и се самообвинявах.

Хедра ми помогна да изляза от порочния кръг. Помогна ми да осъзная, че кърменето е уникално с близостта, която създава и че емоционалната връзка няма общо с количеството кърма. По-важно е детето да приема дори и малко количесто кърма и да има до себе си спокойна и уверена майка, а не вечно терзаеща се.

Така се отпуснах и си наложих да направя необходимото, без да очаквам конкретни резултати, просто да се наслаждавам на неповторимите моменти на близост колкото се може по-дълго.

От процес, свързан със стрес и страдание в началото, постепенно кърменето се превърна в прекрасно изживяване, свързващо ни в неповторима симбиоза. Истината е, че освен общоприетите положителни страни на кърменето, го правех и заради себе си. Просто обожавах да кърмя детето си. Близостта, която се създаваше помежду ни по време на кърмене, ме правеше много щастлива и ми беше трудно да се лиша от това усещане.

Разбира се, до ден днешен се питам, какво ли щеше да бъде, ако бях положила още усилия в началото. Част от горчивината остана, може би за да ми напомня да не допусна същите грешки с второто дете. Но също и удовлетворението, че въпреки всички трудности, аз успях да кърмя детето си. Не толкова дълго, колкото ми се искаше и не така, както си представях, но все пак вярвам, че тя получи най-ценното – топлината и близостта на майчината гръд.

Завършвам с препоръка към бъдещите майки, които ще прочетат историята ми. Мили момичета, не губете ценно време, защото всеки ден е важен. Свържете се с консултант и заедно начертайте план, който да доведе до успешно кърмене. Заредете се с воля и търпение и резултатите няма да закъснеят. Не се лишавайте от удоволствието да кърмите детето си, защото емоцията е неповторима и способства създаването на здрава връзка помежду ви.