Дори и без вашето съзнателно участие, по време на бременността гърдите ви се подготвят за кърменето, вашето тяло се готви да изхранва вашето бебе. Някои признаци на тази подготовка са по-видими – като нарастването и натежаването на гърдите, което се дължи на удължаването и разклоняването на мрежата от млечни каналчета. Други остават почти незабелязани – като това, че кожата става по-еластична, за да бъде по-лесно за бебето да засуче. Тази еластичност се постига благодарение на секрецията на мастните жлези (Монтгомеровите жлези) върху ареолите, които подхранват деликатната кожа. А знаете ли, че тези жлези имат и още една интересна и важна функция – излъчват аромат, подобен на аромата на околоплодните води, който бебето може да помирише и разпознае, и така улесняват кърменето.
Тази естествена подготовка на гърдите е напълно достатъчна за бъдещата им важна роля и не е необходимо да правите нищо повече. Разпространените практики за обтриване с груба кърпа или масажиране не само не са необходими, но могат да бъдат и опасни, тъй като стимулирането на гърдите може да доведе до контракции. Целта на тези погрешни съвети е да се избегнат евентуални бъдещи разранявания на зърната от сукането, но разраняванията най-често са резултат от неудобна поза на майката и бебето и неправилно захапване, а не от „неподготвени” гърди. Нещо повече – именно редовното отмиване на защитния слой „смазка”, произвеждана от Монтгомеровите жлези, може да доведе до рагади, тъй като кожата се изсушава и раздразва.
Още по време на бременността е възможно да започне отделянето на коластра – по няколко капчици жълтеникаво-прозрачна лепкава течност, която ще бъде първата храна на бебето. Това обаче не е задължитлено, дори и да не се случи, това не означава, че мляко няма да има и жената няма да може да кърми.
Първата среща на бебе и майка е много вълнуваща и емоционална. Но тя е и от голямо значение за връзката ви с вашето бебе. Докато вие и бебето ви усещате топлината на тази първа среща, докосвате се, срещате се очи в очи, вие поставяте и най-добрия старт на кърменето. Редица изследвания показват, че контактът кожа до кожа в първите часове след раждането може да повлияе положително върху продължителността на кърменето и количеството на млякото. Ранният контакт заздравява и подсилва връзката майка-бебе. Нещо повече, възможно е такава продължителна прегръдка кожа до кожа в първите 6 часа след раждането да помогне на бебето по-бързо да се научи да регулира топлината си, да балансира сърдечната си честота и дишането. Да, това също се учи.
Идеалният случай, който е цитиран и в 10-те стъпки за подкрепа на кърменето (документ на Световната Здравна Организация), е тази първа среща да започне до половин час след раждането и да продължи поне 30 минути. Знаем, обаче, че не винаги идеалното е и възможно – когато това не може да стане, тогава важи принципът „колкото по-рано, толкова по-добре”. Можете да се обърнете към акушерките и лекарите с молба да оставят бебето ви при вас, във вашата прегръдка – ако няма медицински противопоказания, те едва ли биха отказали.
Много често раждането чрез секцио е причина за забавяне на първия контакт между майка и бебе. Изследвания показват, обаче, че кърменето може да започне веднага след секцио с локална анестезия, или след няколко часа при пълна упойка – когато майката е отново в съзнание.
Има и ситуации, в които ранният контакт е невъзможен (при недоносени бебета, бебета в кувиоз и т.н). В тези случаи, за да се стимулира производството на кърма, е препоръчително майката да започне изцеждане още в първите 6 часа от раждането, като цеденето продължава на периоди от 2-3 часа.
С първото кърмене бебето изпива и своята първа глътка коластра. Всички сме чували за нейната важна роля, но какво се крие зад тези думи?
Коластрата е незаменима за бебето, заради специфичните си съставки, които целят да го предпазят в прехода му от маточния към външния свят.
В първите дни коластрата е в много малки количества (10-100 мг на ден) и това не бива да ви притеснява – тя е съобразена с обема на бебешкото стомахче (колкото голяма череша скоро след раждането). По-малкото количество коластра има и друго важно значение – вашето бебе има по-добра възможност да усъвършенства сукането и да подобри синхрона на сукане-гълтане-дишане. Тази „практика” на гърдите, докато те са все още по-меки, му дава основата да се справи с притока на кърма, когато слезе зрялото мляко.
Сукането на бебето през първите дни има голямо значение за стимулирането на хормона пролактин, който отговаря за синтеза на млякото. Ето защо е важно още от първия ден бебето да суче често и продължително – така ще гарантирате, че то изпива възможно най-много коластра, а също, и че стимулира гърдите добре, което от своя стана работи за производство на повече мляко. Именно за това съветите „да се изчака млякото да слезе” или „ще кърмя на спокойствие у дома” са много погрешни.
Но какво означава „често”? Препоръката е в първите седмици бебето да суче 10-12 пъти в денонощието като дневните паузи да са с продължителност около 2 часа, а нощните – около 4 часа. Добре е да събуждате бебето за кърмене, ако то проспива по-дълги интервали, за да е сте сигурна, че то получава достатъчно кърма. Важно е да се запази нощното кърмене, защото именно тогава най-силно се стимулира пролактинът. Но също е важно да намирате време за почивка – да, тя също ще се отрази благотворно на лактацията, използвайте моментите, в които бебето спи, за да поспите и вие, пазете силите си.
Значение има и позата на сукане – и вие, и бебето трябва да се чувствате комфортно по време на кърмене, особено в първите дни, когато и двамата се „учите” и прекарвате повече време в кърмене. Добрата поза гарантира успеха на кърменето, а именно:
Първите дни след раждането са време на ценни уроци по кърмене, както за вас, така и за бебето, и с малко внимание могат да положат старта на един безпроблемен процес изпълнен с положителни емоции.
Библиография:
WHO, Division of child health and development, Evidence for the Ten Steps to Successful Breastfeeding, Geneva, 1998
Puig G, Sguassero Y. Early skin-to-skin contact for mothers and their healthy newborn infants: RHL commentary (last revised: 9 November 2007). The WHO Reproductive Health Library; Geneva: World Health Organization;
Anisfeld E, Lipper E. Early contact, social support, and mother-infant bonding. Pediatrics. 1983
Ali Z, Lowry M. Early maternal-child contact: effects on later behaviour. Dev Med Child Neurol. 1981
Keith Sinusas, M.D., and Amy Gaglirdi, M.A., I.B.C.L.C., Initial Management of Breastfeeding, Middlesex Hospital, Middletown, Connecticut 2001
Gonzales RB (1990) A large scale rooming-in program in a developing country: the Dr. Jose Fabella Memorial
Hospital experience. International journal of gynecology and obstetrics