Няма промяна в препоръките за захранване на 6 месеца

Съвместно прес-изявление

на

Национална Асоциация „Подкрепа за кърмене“

и Ла Лече Лига България

относно репортажи в медиите, поставящи под въпрос препоръките

за захранване на бебетата на шестмесечна възраст

Статия, публикувана в British Medical Journal (BMJ) се цитира в медиите като поставяща под въпрос дали изключителното кърмене до шест месеца е подходящо за бебетата. 1 Тази статия не се основава на нови доказателства, а е повторен анализ на по-стари факти, много от които са същите, като използваните за създаване на настоящите препоръки за започване на захранване на възраст около 6 месеца от Световната Здравна Организация (СЗО) и Министерството на здравеопазването.2 3

Когато се взема предвид този повторен анализ, трябва да се отбележи, че трима от четиримата автори са декларирали връзка с индустрията за бебешки храни. По-кратък период на кърмене и по-ранно започване на захранването ще доведат до по-голяма печалба за тази индустрия. Този факт сам по себе си би могъл да постави под съмнение достоверността на статията, публикувана в British Medical Journal.

Има многобройни безспорни доказателства, че кърменето спасява животи и предпазва краткосрочно и дългосрочно майката и бебето дори в индустриализираните страни. Кърменето намалява риска от инфекции, а също риска от диабет, затлъстяване в детска възраст и рак на гърдата при майката. Естественото хранене се свързва с подобрени родителски умения сред жените с ниски доходи, с намален риск от изоставяне/занемаряване на децата и следродилна депресия при майките, като по този начин подобрява шансовете за по-добър живот на децата. 4 5 6 7

СЗО препоръча въвеждането на допълващи храни на възраст около 6 месеца, с продължаващо кърмене, през 2001г. Това се базира на доказателства, че ранното захранване на бебетата повишава риска от инфекции и болести и няма доказани ползи. През 2008 Националният център по опазване на общественото здраве (НЦООЗ) към Министерството на здравеопазването в България също излезе с препоръка захранването да става на ‘около 6-месечна възраст’. Авторът на статията от British Medical Journal (BMJ) поставя под въпрос тези препоръки, базирайки се на аргументи, че забавянето на захранването може да увеличи риска от желязодефицитна анемия, цьолиакия и хранителни алергии и че по-ранното въвеждане на нови вкусове може да доведе до по-охотно приемане на зеленолистни зеленчуци и така да поощри здравословното хранене в по-късна възраст.

Във връзка с откъслечната част от статията, предизвикала косвено тълкувание и провокативни заглавия в медиите, Ла Лече Лига България и Национална асоциация ‘Подкрепа за кърмене’ искат да насърчат родителите да се съобразят с индивидуалните нужди на бебето си и да напомнят, че:

ü  Бебетата са с различни потребности и индивидуалности; някои ще са готови за захранване по-рано или по-късно, но повечето проявяват готовност за захранване към шестия месец. Има много проучвания, които посочват категорична връзка между ранно въвеждане на допълващи храни и повишен риск от алергии, стомашни разстройства и хронични болести.

ü  Рядкост е изключително кърмено бебе да страда от желязодефицитна анемия преди тази възраст, докато е възможно анемия да се прояви при ранно захранване и непълноценни допълващи храни в диетата на бебето.

ü  Кърменето не приключва със захранването, а е допълнено с прием на нови храни и следва да се насърчава и да продължава толкова дълго, колкото майката и бебето имат желание.

Към настоящето изявление прилагаме допълнителна информация относно анемия и цьолиакия в кърмаческата възраст, препоръките на ЛЛЛ и НАПК, както и препоръките на НЦООЗ за здравословно хранене на кърмачетата.

За контакт:

Таня Русева, IBCLC, Ла Лече Лига България, 0887/975763 www.lllbg.org

Христина Янева, Национална асоциация „Подкрепа за кърмене’ 0888/421306 www.podkrepazakarmene.com

Желязодефицитна анемия

Желязодефицитната анемия зависи от желязото, натрупано като запаси при раждането (което има отношение към статуса на желязо на майката и гестационната възраст при раждане на бебето). Желязодефицитната анемия се свързва също така с бедност и непълноценно хранене. Като се осигури майката да не е анемична и прерязването на пъпната връв да се забави, запасите в тялото на бебето и кърмата ще осигурят достатъчно желязо за първите 6 месеца от живота му.

По-голямата част от храните, давани на бебетата в ранните месеци, като каши, плодове и зеленчуци, са бедни на желязо и не помагат да се предотврати анемията. Освен това, ако се въведат преди бебето да има хранителна нужда от тях, те изместват кърмата от диетата на бебето, като по този начин може да намалят количеството желязо, които бебетата получават  от майчиното мляко и което е най-лесно усвоимо за детето. 9

Цьолиакия

Цьолиакията се свързва с ранното въвеждане на глутена (от каши и зърнени храни). Има много проучвания, които предполагат, че възрастта на въвеждане на глутена в диетата може да повлияе развитието на тази болест.

В становището си за кърменето от 2009г. Еропейското общество за детска гастроентерология, хепатология и хранене обобщава:

Скорошно ревю на 6 изследвания предполага, че кърменето може да предпазва от развитието на цьолиакия. С изключение на едно малко по обхват изследване се открива връзка между увеличаване продължителността на кърменето и намаляване на риска от развитие на цьолиакия. Мета-анализът показва, че рискът от развитие на цьолиакия значимо намалява при деца, които се кърмят по времето на въвеждане на глутена, в сравнение с деца, които не се кърмят. Възможно е обаче кърменето да не осигурява постоянна защита, а само да забавя появята на симптомите.

Morris et al наскоро обявиха, че както ранното (на три месеца или по-рано), така и късното (на 7 месеца или по-късно) въвеждане на глутен-съдържащи каши се свързват с повишаване на риска от развитие на цьолиакия.

http://espghan.med.up.pt/joomla/position_papers/Breastfeeding.pdf

Хранителни алергии

Проявите на същинска хранителна алергия (сравнено с непоносимост към дадена храна) са рядкост. 10 Спекулира се, че ако има фамилна обремененост с истинска хранителна алергия, по-ранното въвеждане на определени храни може да е благотворно. В момента се провеждат проучвания, които изследват на практика тази теория. Ако това се потвърди (което може и да не се случи), тогава семействата с висок риск от алергия ще бъдат индивидуално съветвани и насочвани. Това няма да засегне общата политика за захранване при децата, незасегнати от алергии.

Въвеждане на по-горчиви вкусове

Статията в BMJ твърди, че въвеждането на по-горчиви вкусове на по-ранен етап от живота ще подобри охотата за приемане на зеленолистни зеленчуци и така ще предотврати затлъстяване на по-късен етап от живота. Това е изцяло спекулативно твърдение. Кърмата променя вкуса си според храненето на майката и така излага бебето на различни вкусове още от раждането. Хранителните предпочитания също така зависят от много фактори, включително как е предложена дадена храна и примера на родителя. Настоящите препоръки за захранване взимат предвид тези фактори и насърчават родителите да предлагат разнообразие от здравословни храни по подходящ начин. 11

Заключения и препоръки

Национална Асоциация ‘Подкрепа за кърмене’ и Ла Лече Лига България подкрепят проучванията, които довеждат до подобрено здраве за бебетата и по-добро разбиране на кърменето. Въпреки това, всяко ново твърдение трябва първо да бъде разглеждано в цялостта на проучването, от което е част, а не самостоятелно в потенциално неправилен контекст. За съжаление българските медии са се фокусирали върху единично твърдение, което доведе до сензационни заглавия, които са неточни, подвеждат родителите и застрашават здравето на децата.

Настоящата препоръка за въвеждане на допълващи храни е на възраст около шест месеца. Трябва да се вземат под внимание индивидуалните особености на бебетата и тяхното развитие, които много се различават и някои бебета могат да са готови да приемат допълващи храни по-рано или по-късно от тази възраст.

Здравните специалисти трябва да продължат да подкрепят майките с акуратна информация, основана на съвременните препоръки на СЗО и Министерството на здравеопазването, като помагат на родителите да разпознаят знаците кога бебето им може да е готово да приема нови храни наред с кърмата. Изключителното кърмене – бебето да получава само майчино мляко, без допълващи храни и напитки – за приблизително първите 6 месеца е желана цел и златният стандарт, към който да се стремим. След въвеждане на допълващи храни трябва да се насърчава кърменето да продължава колкото дълго желаят майката и детето.

Препоръки за здравословното хранене на кърмачета, НЦООЗ, 2008

Източници и препратки:

http://www.babyfriendly.org.uk/pdfs/unicef_uk_response_to_BMJ_article_140111.pdf

1Frewtrell M, Wilson D, Booth I, Lucas A (2011) Six months of exclusive breastfeeding: how good is the evidence? BMJ 2011; 342:c5955 http://www.bmj.com/cgi/doi/10.1136/bmj.c5955

2 World Health Organization (2002), 55th World Health Assembly. Infant and young child nutrition. World Health Organization,(WHA55.25). http://apps.who.int/gb/archive/pdf_files/WHA55/ewha5525.pdf.

3 Scientific Advisory Committee on Nutrition (SACN), Subgroup on Maternal and Child Nutrition (SMCN). Paper for discussion: introduction of solid foods, agenda item: 3. 2003. SMCN/03/08. www.sacn.gov.uk/pdfs/smcn_03_08.pdf.

4 Ip S, et al (2007) Breastfeeding and Maternal Health Outcomes in Developed Countries. AHRQ Publication No. 07-E007. Rockville, MD: Agency for Healthcare Research and Quality. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK38337/

5 Horta B et al (2007) Evidence on the long-term effects of breastfeeding. WHO. http://www.who.int/child_adolescent_health/documents/9241595230/en/index.html

6 Gutman LM, Brown J, Akerman R (2009) Nurturing Parenting Capability: The Early Years. Centre for Research on the Wider Benefits of Learning. http://www.learningbenefits.net/Publications/ResRepIntros/ResRep30intro.htm

7 Strathern L, Mamun AA, Najman JM et al (2009) Does Breastfeeding Protect Against Substantiated Child Abuse and Neglect? A 15-Year Cohort Study. Pediatrics; 123; 483-493. http://pediatrics.aappublications.org/cgi/content/abstract/123/2/483 8 Dewey K, Chaparro M (2007) Mineral metabolism and body composition Iron status of breast-fed infants. Proceedings of the Nutrition Society (207), 66, 412–422 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17637094

9 Geissler C, Powers H (2007) Human Nutrition, 11th Ed Elsevier

10 http://www.nhs.uk/Livewell/Allergies/Pages/Foodallergy.aspx

11 Weaning (Department of Health, 2007) http://www.babyfriendly.org.uk/page.asp?page=115&category=10

12 Bolling K, et al (2007) Infant Feeding Survey 2005, Department of Health, London http://www.ic.nhs.uk/pubs/ifs2005